Доскоро сте пърхали и скачали като пеперуда, и изведнъж става така, че всяка крачка правите с труд. Пръстите на ръцете не ви слушат и не изпълняват работата си, която до вчера е била обичайна за тях. Те се изкривяват и подвижността на ставите бавно, но сигурно върви към нулата. А на всичкото отгоре и боли – угнетяваща, отравяща живота, засилваща се с всеки изминал ден болка. Това не е фрагмент от филм на ужасите за непознат вирус. Става дума за болест, известна на лекарите. И тя се нарича ревматоиден артрит.
При това заболяване диагностиката е много важна
Не е лесно да се повярва, че такова страшно заболяване може да се прояви при млада, цветуща, пълна с енергия жена. Звучи странно. Подобно описание повече подхожда на стара, изсушена от годините жена. По статистика обаче средната възраст на жените с ревматоиден артрит е 50 години. В света с това заболяване има регистрирани почти два пъти повече жени, отколкото мъже.
За нещастие, ревматоиден артрит се среща и при децата. Вяр но, доста по-рядко, отколкото при възрастните, и пак по-често при момичетата.
Според специалистите, при такова коварно заболяване като ревматоидния артрит, диагностиката е много важна. Колкото по-рано се постави точната диагноза, толкова поголе ми са шансовете за лекуване
А сега възможностите за диагностика са много по-големи. Докато по-рано са се осланяли единствено на рентгеновите снимки, сега вече магнитно-резонансната томография е методът, който дава много големи възможности за диагностика и съответно за лечение. Същността е следната: с точност се реагира при наличие в организма на специфични белтъчини, които носят информация за даденото заболяване. Планира се дори разработването на няколко вида такива биомаркери. Едните ще определят типа заболя ване, другите – ефективността на избраното лечение. Така лекарят ще има възможност навреме да промени терапията, ако са назначени ниско-ефикасни лекарства. Задачата на специалистите е да намерят универсален биомаркер, който да позволи правилното диагностициране на болестта в ранен стадий. Както и да може да се каже със сигурност, че това е заболяването, а не някое друго от групата на автоимунните болести.
В НАЧАЛЕН СТАДИЙ СЕ ПРИЛАГА СИМПТОМАТИЧНА ТЕРАПИЯ
•Нестероидни противовъзпалителни препарати, с които са лекували ревматоидния артрит още през 30-те години на миналия век -и класически като аспирина, и специфични инхибитори. Те са в състояние съществено да облекчат живота на болния, въпреки че е невъзможно ревматоидният артрит да бъде излекуван само нестероидни противовъзпалителни препарати.
•Аналгетиците служат само за отстраняване на болестните явления.
При развитие на заболяването се прилага патогенетична терапия
• Глюкокортикостероиди –
хормонална терапия, имаща редица противопоказания и усложнения: повишен риск от счупване на костите, повишаване на кръвното налягане и нивото на захарта в кръвта и т.н. Освен това, тъй като кор-тикостероидите са хормоните на стреса, пациентът може да се чувства добре само ако ги приема непрекъснато. Ако си позволи да ги смени или намали дозата, болестта се връща с двойна сила.
• Имуносупресори – препарати, модифициращи болестта. Това са средства, потискащи имунитета.
•Биологични агенти: а) инхибитори, смятани в последно време за революционни при лечението на ревматоидния артрит. Но в 25 на сто от случаите се оказали неефикасни или противопоказни за конкретни пациенти (например при туберкулозно болни), защото действат само на един от многобройните механизми на заболяването. През това време болестта може да се развива по друг път;
б) още по-нови поколения препарати, също от групата на биологичните агенти, но оказващи по-комплексно действие. Те се приемат в случаите, когато никаква друга терапия не помага. Повечето от лекарите, а и болните вярват в това ново поколение лекарства. Разработват се и нови препарати с подобно действие, като се взема предвид фактът, че и децата страдат от това заболяване. При тях то се нарича ювенилен артрит и води до смърт в детска възраст.
НЕПОЗНАТИЯТ ВИРУС СЕ РАЗВИВА МЪЛНИЕНОСНО
Ревматоидният артрит спада към авто-имунните заболявания. Списъкът на тези болести наброява 60 и най-разпространените сред тях са псориазисът, системната кожна туберкулоза, множествената склероза. Учените са установили, че около 10 на сто от населението страда от едно или друго автоимунно заболяване.
В този списък ревматоидният артрит заема второ място по разпространеност. Той, като един скрит враг, може известно време да се спотайва в организма, очаквайки удобен случай – да удари внезапно. При това развитието на болестта винаги протича мълниеносно. Учените предполагат, че това се дължи на промяна в имунното реагиране на организма по отношение на собствената съединителна тъкан. То може да бъде провокирано от редица вируси, чиито антитела понякога се намират в кръвта на болните от ревматоиден артрит.
Но това са само хипотези, затова причините за това заболяване си остават загадка.
Забелязано е, че тласък за развитието на ревматоиден артрит най-често дават прекарана остра инфекция, простудяване или стресова ситуация. Дори се допуска връзка между ревматоидния артрит, есенния и пролетния сезон. Връзка се допуска и между заболяването и периодите на физиологично пренастройване на организма – подрастваща възраст, следродов период, климакс. Но закономерност в тези процеси така или иначе не се открива. Няма отбелязан спад или бум на заболяването и по отношение на социалната и национална принадлежност на болните, или особеностите на климата, в който живеят.
Патологичното действие на В-лимфоцитите
Виновни за всичко са В-лимфоцитите, които са призвани да осъществяват благородна мисия в нашия организъм – да обезпечават неговата имунна защита. Но под въздействието на някакъв злобен вирус те изработват антитела, които, заедно с положителната функция, дадена им от природата, започват буквално да унищожават организма, и то отвътре. Така се проявява сривът в работата на имунната система, която изработва В-лимфоцити с патологично действие.
С какво се започва
Първите симптоми на ревматоидния артрит са неспецифични – общо неразположение, умора, треска, слабост, виене на свят, отслабване, периодични тъпи болки в мускулите, изпотяване и незначително покачване на температурата.
По-нататък се появяват болки в ставите -обикновено в китките на ръцете и стъпалата, при което уврежданията са симетрични.
Появява се чувство на скованост и ограниченост в движенията. Сутрин тези усещания са по-силни, вечер стават по-леки.
Колкото по-активно се развива заболяването, толкова по-продължителен е периодът на сутрешен дискомфорт. Пръстите в ставите подпухват, а когато острият възпалителен оток спадне, се получава деформация.
Първо се деформират малките стави, като се нарушават функциите на китките и еластичността на стъпалата. И лекарите представят една доста обезпокояваща цифра – 10 на сто от пациентите сядат на инвалидна количка още през първата година от заболяването, а 50 на сто от тях се превръщат в хора с ограничени възможности в продължение на 5 години след поставяне на диагнозата.