По време на Римската империя днешната територия на Северна България е била наречена провинция Мизия и е имала смесено население от траки, гърци и даки, повечето от които говорят гръцки или произлезлият от латински – романски. Славяните се населват през средата на 7 век.
През 632 г. прабългарските племена, начело с кан Кубрат, намиращи се до тогава под властта на Тюркския хаганат, се отделят и основават държавата Велика България. През 60-те години на VII век Велика България води войни с Хазарите. През 680?г прабългарите в съюз със славянски племена водят война с Византия, около р. Дунав. След като предводителят на прабългарите кан Аспарух извоюва победа над една от армиите на император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. Битката е проведена южно от делтата на р Дунав. След победата се сключва споразумение между кан Аспарух и византийския император. Според това споразумение прабългарите и славяните получават територията между Стара планина и р. Дунав.
Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с Византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. Според други мирният договор не е фактор определящ създаването на една държава и годината на създаване на съвременна България е 632. За повече детаили вижте статията Зараждане на българската държава.
По време на управлението на кан Крум (803-14) България се разраства на югоизток, населвайки територията на днешна София през 811?г. и днешен Одрин през 813?г.. Побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и от черепа му си прави обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да ги премине. Въвежда много строги закони, включително за изкореняване на лозята и членовредителни наказания за крадци.
Хан Омуртаг (814 – 831?г.) Той продължил административната реформа започната от Крум, като разделил страната на области наречени комитати, на чело с комити. В българската история Омуртаг е познат още с прякора си Строителя. Той е създал известният надпис „Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му“.
Княз Борис I – Михаил (852-889?г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези които не желаят да приемат новата религия са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893?г.), заради опита му да върне езичеството.Княз Борис I предприема този ход, за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в „семейството“ на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква. Борис приема учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886?г.. В началото на 10 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.
Битува хипотезата, че славяните са били по-многобройни от прабългарите, което довежда до постепенното претопяване на последните (между 7 век и 10 век). Около 900?г. от смесицата между прабългари, славяни, а и според някои историци траки, формират новата народност на българите. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.[4] Те се класифицират като южно-славянски народ, каквито са например сърбите, а не като урало-алтайски (каквито са били прабългарите). След покръстването титлата кан се заменя с княз.
По-късно, синът на княз Борис I, Симеон I 893-927 г., приема титлата Цар на Българите и император на българи и гърци (наречена от някои историци Западна българска империя), за да се разграничи от урало-алтайските земи, населявани от прабългарите, които по онова време живеели в поречието на река Волга). Титлата император е призната от папата, но не и от византийския император.
Времето на Симеон I е наречено златен век на българската държава (Златен век (българско средновековие)). Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя. След множество военни успехи си поставя за цел да превземе Константинопол. Провъзгласява се за император.
След смъртта на Симеон I силата на България спада. Появява се богомилството. По същото време цар бил Петър I, появило се и отшелничеството. Петър е най-дългоуправлявалият български владетел, в началото на управлението си сключил мирен договор с Византия, но след изтичането му се започнало война с гръцката държава. По времето на цар Самуил българите губят битката срещу Василий II, който избива хиляди и нарежда 14 000 пленници да бъдат ослепени. Заради тази си постъпка византийският император е наречен българоубиец. Когато цар Самуил ги вижда умира. До 1018?г. страната е превзета от Византия. Това е краят на Първата българска държава.