Разпространение. Расте по тревистите и торните места, покрай пътищата и оградите в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с разклонено четириръбесто стъбло, окосмено и високо до 1,5 м, и вретенозгдш дървенист корен. Листата са срещуположни, кръгло овални, зеленикави, назъбени, отгоре — голи, отдолу — покрити с власинки, с вдлъбната нерватура. Цветовете са бели, разположени прешлено-видно в пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е с 10 кукесто завити зъбци, с петлистно двуустно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадлив, с 4 семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа, май—юни. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със сивобелезникава окраска на стъблото, сребристозелена на листата и бледожълта на цвета. Има приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. Съдържа етерично масло, горчивото вещество марубин, марубиин, гликозиди, сапонини, танини, смола, слуз, восък и др.
Лечебно действие и приложение. Билката притежава ярко изразено противоспастично действие. Влияе благотворно върху нарушения сърдечен ритъм. Действува още отхранващо и заничащо.
Прилага се при всички видове спазми, стомашни язви и гастрит, сърдечна аритмия, хронична диария.
В българската народна медицина пчелникът се употребява още при бронхит, обикновена и магарешка кашлица, задух, болести на черния дроб и далака, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, нередовна менструация, обриви и др. Външно сг използува за лапи, прясно счуканите стръкове — за налагане на гнойни и червясали рани по добитъка, за бани при кожни обриви и др. Прилага се и в пивоварната и парфюмерийната промишленост.
Начин на употреба. 2 супени лъжици се сипват в 500 г вода да врят 5 мин. Отварата се пие преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява и съсерката (Marrubium peregrinum L.), която се препоръчва при чернодробни заболявания.