Всяка теология прави разлика между Бога в неговата природа и Бога в проява. Религията не се занимава толкова с тази разлика, тъй като тя се стреми към Бога и се интересува само от връзката между човека и Него, без да се тревожи от метафизическите идеи, които занимават теологията. Тези идеи са необходими на интелекта, за да намери отговор на задачите, които му се изпречват. Сърцето обаче търси само едно – обект за обич и благоговение. „Логосът на Душата е един“ – Словото, което говори на човешкия дух и което не се нуждае от теология, за да оправдае Аз-а си пред Словото.
Но религиите винаги са имали своите теологии, които обгръщат дълбоки истини, изказани чрез интелектуални изрази, като излагането на истините се видоизменя по форма според конкретната религия и дори според конкретния учител. Религиозните спорове се въртят около тези интелектуални въпроси, не около самите истини, които те формулират частично и несъвършено. Духът е един, но интелектът е многоформен и, подобно на призма, той разлага бялата светлина на истината на нейните съставни цветове и всеки цвят се различава от останалите, въпреки че е част от общата бяла светлина.
Между тези истини се намира и онази за божествената Себепроява в една вселена, като най-дълбоката човешка мисъл вижда тази Себепроява като Троична. Бог се проявява в три аспекта по три основни начина, като три съществени качества, като извършващ три първични функции по отношение на своята вселена. Този факт е породил Троиците в много религии, древни и нови, и ако мохамеданството не приема идеята за божествената Троица, то се дължи на грубия антропоморфизъм, господствал по това време в християнството, а също и на висшата необходимост на времето и страната, където е работил Мохамед – да се подчертае Единството на Бога против хаоса от божества, сред които Единството е било изгубено. Изказано чрез разума, никой не може да .се противопостави на истината за Троицата. Изказано чрез чувствата, схващането на невежествения, макар и предан поклонник, може често да противостои на философа.
Индусът смята, че непроявеният Бог, Безкрайният и Абсолютният, Вечнонепроменимият, Себесъ-ществуващият и Безусловният „няма качества“. Според него само проявеният Бог, висшия Господар на Вселената „притежава качества“. Тези съществени качества индуситс наричат Съществуване, Съзнание, Блаженство и виждат в троичността на човешкия Дух, с неговите три качества – Дейност, Познание и Воля -едно ограничено отражение, един образ на Висшия Господар и едно доказателство за троичността на Образа, който той отразява.
В свещените писания на персите Бог е определен като „Аз съм“, „Мъдрост“ и „Блаженство“ между многото други качества. Самото име Ахура Мазда според някои перси съдържа в себе си Троицата. Защото „Ахура“ означава „Този, Което е“, Себесъществуващият, „Маз“ – „велик“, а „Да“ „знание“. Други излагат Троицата по следния начин. Един образован персиец пише: „Ахура – Животодател, Мазда – Велик Мислител и Спента – Ангра – двойната сила на еволюция и инво-люция, могат да бъдат взети за трите аспекта на Божественото в Маздеизма.“
Еврейската религия проповядва, че човек е направен по образ Божи, а в своето вътрешно учение -скрито за народната маса по същата причина, която е имал и Пророка на Арабия – тя говори за Аин-Суф, Единият, който се проявява:
като Кетер – „Корона“, страната Блаженство на Божеството, коренът на волята у човека;
като Бина – „Разум“, страната Създаване на Божеството, коренът на познанието у човека;
като Хохма – „Мъдрост“, Страната Съществувание на Божеството, коренът на дейността у човека.
Това е коренът-истина, лежаща под Троицата, каквито и наименования да се дават на трите съставни части в различните религии: Отец, Син и Свети Дух -в християнството; Шива, Вишну и Брахма – в индуизма; Амитабха, Авалокетешвара и Манжушри – в китайския и тибетския будизъм; Ахура-Мазда, Спенто-(и Ангро-) Майниуш и Армаити – у персите; Могъщият, Мъдрият и Милостивият – у мохамеданите; различните наименования на Троицата в Египет, Халдея и други угаснали религии. Всички религии проповядват единогласно тази вътрешна тройна природа на Божеството в проява, отразена в трайността на Вселената, която е Негова проява.
Трите аспекта на Божеството, които се проявяват в една вселена, стават за обитателите на тази вселена три същества. Според думите на Християнското Верую: „Три лица, но един Бог“. А зад и под всички тези троици се крие дълбоката метафизическа истина – всеобща и отвлечена, вярна за всички вселени, минали, настоящи и бъдещи, на която тези вселени са проява във времето и пространството, а именно Истината:
1. Един Аз;
2. Вселената или Не-Аз-ът, който е негова мисъл;
3. Неговото мислене за нея или връзката между Мислещ и Мисъл, благодарение на която връзка Вселената живее и дава плодове.
Интелектуално ние не можем да избягаме от Тро-ичността, която е неизбежна в проявата, и тази основна идея е била изказвана по много начини, философски или грубо, мистично или антропоморфично. Начините за изказване са много, но изказаната идея е винаги същата, тъй като е втъкана в самото естество на нашето същество. Правилно схваната, тя не може никога да се откаже.
Този проявен Бог е Коренът на вселената. Едни говорят, че Той е изтичане (еманация), други – че Той е творение. Но едно е сигурно, че съществува само едно и то е Бог, а що се отнася до начина, по който той е произвел вселената в битие, то е нещо второстепенно. Той е Грънчар, Строител и Архитект на многобройни светове и само Неговия живот ги поражда, запазва ги, докато трае периодът на тяхното съществуване, и ги прибира от тяхното отделно съществуване в Своето Единство, когато се привърши този период. Тогава „ще бъде краят“, „за да бъде Бог всичко у всички“, или както се изразяват мохамеданите: „Всички неща ще погинат, освен Лицето Божие“.
Да приведе една вселена в съществуване и да я надари с частица от своето същество – това е работата на Третото Лице на Божеството: „и Дух Божий, се носеше над водата“, казва еврейската религия; Брахма е Творецът, „Великият Господар на всички светове“, заявява индуската религия; „Аз съм Покровителят, Аз съм Творецът и Хранителят“, твърди Божеството на персите; „Това е Бог, вашият повелител… Създател на всички неща“, казва мохамеданинът. Между религиите няма спор по твърдението, че Бог е източникът на живота, че всичко съществуващо дължи Нему своето съществуване. Всичко съществуващо е проява на Неговия трети аспект, християнинът би казал – на неговото трето „лице“.
Бог също така поддържа и запазва световете и упражняването на тази функция е това, което се нарича проява на Неговия втори аспект или „Лице“, по отношение на Неговата вселена. „Той се грижи за всички същества“, казва мохамеданинът. Неговият живот „е извор на тази вселената“, твърди индиецът. Еврейските писания широко прокламират Божието вездесъщие навред в Неговата вселена, която Той ръководи и управлява.
И Той само е, който, когато настъпи периодът на почивката, извиква в Аз-а си духовете, които са били излезли в началото от него, и тъй разрушава световете, които е образувал. „Аз съм разрушителят на всичко“, твърди Ахура Мазда на Заратустра.
„На Бог ние принадлежим – казва Арабският пророк – и при него ще се завърнем.“
За индусите Шива е разрушител на формите и Освободител на духовете, крайният свят и блаженството. „Той, единият„Бог… получава прозвищата Брахма, Вишну и Шива според това, дали стои, запазва или разрушава… Той е причината на всяко творение, запазване и разрушаване.“
В това учение за трите божествени аспекта – за Бога по отношение на Неговата вселена – ние имаме първичната истина за божественото Единство, станало конкретно, и приложено към първичните функции на Божеството в Неговите светове. Както един и същи мъж може да бъде едновременно съпруг, баща и господар, и да се намира в едни отношения с жена си, в други – с децата си, и в трети – със слугите, и все пак, във всички свои взаимоотношения да остава един и същи човек, така и Божеството в своите три аспекта -Творец, Съхранител и Освободител – си остава един и същи Бог. Той е бащата на всичките духове, Съхранител на нашия живот, Източникът на нашата дейност. Като индивиди ние влизаме с него в тези близки връзки, но в природата Му ние Го познаваме като наш най-вътрешен Аз.