Предистория на региона Иония
Съществуват четири епохи в Егейския басейн:
І.-6000-4000 г пр. Р.Хр.-неолит.
ІІ.-3000-2000 г. пр. Р.Хр.-медно-бронзова
Критско-микенска култура-ранна фаза на робовладелско общество:
а/централизирана форма на държавата
-на изток-деспотизъм, жреческо съсловие.
б/религиозно-митологически светоглед-преход отчасти към философията. /напр. Хезиод и Ферикид-Елада, аналог- Веди и Уганишади-Индия/.
ІІІ.-XI-IX век пр. Р.Хр.-Хомеровска епоха
-Агресия на север на дорийски племена. Загива Ахейската Микенска държава.
Иония-наличие на гръцки колонии по Мала Азия още през XVI-XIII век пр. Р. Хр. / свидетелства в табличките-плочките на хетския архив/. В края ня 2000 г., когато загива Микенската държава се оформят четири гръцки племена-ахейци, дорици, ионийци и еолийци. Има 80 дъщерни колонии. Това са 12 града-Милет, Ефес, Самос, Приен, Хиос, Фокея, /Ерафда-Херодот-благодатен рай/.
VII-VI век -доминираща част в Егейския регион.
Социални борби-поезия /Симонид, Алкмеон, Седемте мъдреци/.
Милет-/496 г. е завзет/ – Фриних, р.Меандър. Освободени от Александър Македонски през 334 г.
IV епоха -VIII-VII пр. Р. Хр.-преход към зряло робовладелско общество.
Окончателно се утвърждават железните оръжия и средствата на труда. Започва сечене на монети.
Разложение на аристократическата прослойка.
Анти-търговци, занаятчии са по-активната и демократична част на обществото; Солон-законодателна реформа в Атина-седемте гръцки мъдреци.
V.От митологията възниква философията. Тя има два духовни извора:
а/ мит+б/ наука
Мит-хипозоазъм, антропоморфизъм, анимизъм-поставяне на мирогледни въпроси-орфизъм и антична мистерия в Елада.
Наука-от мит към логос-алегория на науката.
По въпроса за произхода на древногръцката философия в науката се застъпват две напълно становища.
І.Според едното схващане, поддържано през миналия век, главно от немските учени Бот и Гладиш, древногръцката философия има чисто ориенталски произхд. Позовавайки се на първо място на факта, че някои от най-известните гръцки философи като Талес, Питагор, Демокрит, Платон и други, са предприемали пътешествия на Изток и там са взаимствали своите идеи, позовавайки се по-нататък на сродните мотиви между религиозно-философските учения на Изток и ученията на гръцките философи, позовавайки се най-сетне на едно широко разпространено в първите векове на християнското предание, че философията има люлката си на Изток, тези автори поддържат, че почти всичко в гръцката философия е било взаимствано. Те дори сочат кои гръцки философи на кое източно учение са последователи и проводници.
ІІ.Според другото схващане, чийто главен и най-авторитетен представител е Едуард Целлер, древногръцката философия има най-авторитетен независим, чисто гръцки произход. В подкрепа на това си схващане Целлер изтъква:
а/от една страна липсата според него на що-годе установени философски възгледи у източните народи, от които гръцките философи биха могли да взаимстват;
б/на второ място той изтъква, че общуването между народите в древността не е било тъй леко, така че дори да бяха съществували определени, оформени учения, гърците не биха могли да ги взаимстват. В подкрепа на това мнение Людвиг Щайн и нашият проф. Георгов посочват психологическото основание, че гърците не биха имали нужда да взаимстват, тъй като така наречената магическа неприкосновеност в развоя на човешкото мислене, по силата на която, еднакви проблеми са изниквали по различни места, без взаимно влияние, просто поради еднаквостта на търсещата човешка духовна природа и поради еднаквостта на въздействието от страна на външната природа.
ІІІ.Трябва да кажем, без да правим специални проучвания относно аргументите в полза на едното и на другото схващане, днес просто можем и трябва да приемем по необходимост едно средно становище,
което не отрича самобитността и оригиналността на древногръцката философия, но което същевременно предполага известна историческа приемственост и влияние в нейното изграждане и развитие. Това е толкова необходимо да приемем след обстойното изучаване на източните народи. Без да изпадаме например в панвавилонизъм, панакдизъм, или каквото и да било друго идолопоклонство, ние днес знаем, че дълги векове преди гръцката философия, в Азия са съществували дълбоки религиозни и философски учения, които най-малко на живия търговски предприемчив и пътешественически гръцки народ са могли да останат неизвестни.
Толкова повече, че както и сам Щайн сочи, позовавайки се на В.Бундт, са съществували така наречените „странстващи хипотези” /wandern hypotesen/, които са обхождали редица народи и са търсели да обяснят рационално битието. Точно от историческо гледище е най-малко позволено да се пренебрегват подбудите, прозренията и изобщо жизния опит на пътешествениците. Човешката духовна природа е наистина еднаква, но тя не е нещо веднъж завинаги дадено в окончателен вид, а се развива исторически и в този процес влияят не само външните природни условия, а и културата и постиженията на самото човечество. Същност тук се касае за една общоприета днес истина, че историята на културата на човечеството представлява един широк общочовешки поток, в който всеки влияе върху всички; в който индивидуалният принос е толкова голям, колкото повече отделният народ или отделният мислител е усвоил творчески и е отразил чрез живота и делото си общочовешки черти, стремежи и постижения.