Съгласно философията на йогите всички излъчвания от човешкия организъм се причиняват от „жизнената сила“,. Активният й принцип е проявлението на всемирната сила, наречена от тях „прана“. Те учат, че праната е всемирно начало, нещо, което прониква във всичко, навсякъде, в безкрайния Космос. Заедно с ума и материята тя е тройната проява на Бога в материалния свят. Модификации на праната са електричеството, топлината, светлината и други, но да се спрем само на жизнената сила у човека и да приемем термина „прана“, както е прието в йогийската литература. Пранично лечение е форма на окултно лечение, при което се изпраща прана на боледуващите органи и места в тялото, за да се активизират клетките и тъканите и да се нормализира дейността им. На Запад тази форма е позната под името „магнетично лечение“. Всъщност тя е сравнително добре известна — мнозина са използвали методите й, без обаче да са наясно на каква основа са изградени.
Праната е силата, чрез която се извършва всяка дейност на тялото. Благодарение на нея са възможни телесните движения и се осъществяват всички видове функции. Тя се проявява в съществуването на всеки индивид. Без праната няма живот. Намира се във въздуха, водата, храната, откъдето организмът я поглъща и преработва за своите цели. Известни са много упражнения за поемане на повече прана, акумулиране и съхраняване, а така също и начини за всестранното й използване.
Основното в праничното лечение е фактът, че праната по много начини може да бъде предавана от едно лице на друго. Обичайният и най-ефикасен метод е тя да се насочи и предаде посредством ръцете на лечителя със или без контакт до тялото на болния. Така се стимулират, подтикват се към дейност отпуснатите, вялите клетъчни групи и органи. Пренесената у пациента прана го укрепва, ободрява и усилва цялостно едновременно с извършваната работа по „ремонта“ на заболелия орган.
По-малко известен е методът на изпращане на прана .във формата на енергетизирана мисъл, насочена от ума на лечителя към болния.
Достатъчно е само тези два метода да бъдат използвани в практиката на лечителя, за да се радва той на много добри резултати.
Лечението чрез полагане на ръце върху болния е известно от дълбока древност. Следи от тази практика има и в много исторически източници, и във фолклора на всички народи по света. Индийци, египтяни, евреи и китайци са били добре запознати с тази форма. На издълбани в скала рисунки в Египет са изобразени лечители, поставили едната си ръка върху стомаха на болния, а другата — на гърба му. В Библията — в Стария и Новия завет, също се съобщава за много такива случаи.
Древните йогийски учители още преди двадесет и пет столетия систематизирали знанията си в тази форма- на лечение в наука, която тръгва в много посоки. Египтяните приемстват знанията от индийски йоги учители, след което основават собствена школа. Гърците черпят от Индия и Египет. Предполага се, че евреите и асирийците са получили знанията си от египтяните. Предаваната по такъв начин информация обикновено е била „засекретена“, херметизирана.
Древните гръцки лекари прилагали дланополагането върху болното място и там широката общественост нямала достъп до учението — то било тайно, с него разполагали жреците и свещенослужителите. Лечението се извършвало в храмовете. Прилагали се масажи с ръце, подлагане на длани, духане на „магнетизиран“ от лечителя въздух върху болното място и др. Известно е, че Асклепий използвал дланополагането и лечебен дъх. През XVII в. от н. н. Фанхелмонт пише: „Магнетизмът е в действие и се намира навсякъде. В него няма нищо ново освен названието. Той е загадка само за онези, .които осмиват всичко или приписват на дявола всичко, което не могат да си обяснят.“
Почти по същото време шотландецът Максуел проповядвал подобни методи. През 1734 г. лечителят Хел съобщава, че съществува универсален „газ“, който може да се ползва за лечение. Самият той извършва множество сеанси, докато църквата го прогонва като магьосник, ползващ силата на дявола.
По-близо до нас и с много широка популярност е Месмер. Негова е теорията за „животинския магнетизъм“ (от него остава названието „магнетично лечение“). Той лекувал с ръцете си, които прокарвал край болните. Месмер оставил много ученици и последователи. Неговата школа добила голяма популярност в Германия, където даже правителството открило болница за лечение с „магнетизъм“.
По-късно месмерианството се разпространява в Англия и Америка, където се създават редица теории, за да изяснят същността на този вид лечение.