Основното в лечението е да се изпълнят клетките на засегнатата част от тялото със свеж и по-пълен запас от прана, за да могат те да възобновят нормалната си функция и в резултат да се възстанови здравето на човека. Главните начини за предаване на праната при лечение са:
1. Чрез взиране — предаване посредством погледа.
2. Чрез пасове — предаване с ръцете.
3. Чрез „лечебен дъх“ — духане върху болното място.
Всеки от тях е ефикасен, но могат да бъдат използвани и съчетани един с друг. Когато лечителят прави пасове, над болната част, въздействието ще се усили, ако фиксира и погледа си върху нея, защото по този начин той съсредоточава ума и волята си и значително усилва притока на жизнена сила. Очите плъзгат погледа си върху лицето или болното място, „окъпват“ болния с лъчите си.
Много лечители си служат с дъха си. По време на лечението те издишват въздуха от дробовете си върху болното място. Топлият дъх оказва учудващо лечебно въздействие и има силно стимулиращ ефект.
Главното си остава обаче лечението с ръцете — без-контактен и контактен масаж.
Употребата на ръцете при болка е инстинктивно движение. Майката, щом детето се затича към нея с плач, защото се е ударило, веднага слага ръката си на мястото, гали го, разтрива го. Щом някой от нас се удари, първата му работа е да постави ръката си там, където го боли. При главоболие най-често се практикува допир с ръце. Тия естествени и прости движения, почти инстинктивни по същността си, са в основата на праничното лечение с ръце.
Съветваме преди започване на практиката си всеки лечител предварително да усвои добре правенето на различните .пасове и движения, за да се чувства уверен и да не се разсейва с грижата да надзирава ръцете си, когато се концентрира изцяло върху «потока от прана. След като ги упражнява известно време, той инстинктивно ще определи кои видове са най-подходящи за него.
По принцип движението на ръцете надолу край тялото оказва успокояващо въздействие, а нагоре — активизиращо.