У нас никога не е правена анкета за най-прочутия български банкер. Може би защото резултатът е ясен и без допитване – Атанас Буров. Той е синоним на възродената българска банкова система. Всяка от новопоявилите се кредитни институции в последните 20 г. е заклевана с това име. Няма банкерски празник или някакво по-голямо събитие в бранша, където да не е споменат Буров. Кой е той всъщност?
Непознат до 10 ноември 1989 г., особено за по-младите, той става герой на няколко книги. В повечето от тях образът му е идеализиран, както подобава в духа на тогавашното време. В действителност банката на Буров се ръководи от неговия брат Иван, който е председател на управителния съвет от 1913 г. до смъртта си през 1939 г. След тази година положението на банката се влошава и тя преживява най-трудните си години, преди да бъде национализирана в 1947 г. Стихията на Атанас Буров е политиката, той не се задоволява с границите на България, а търси изява – своя и на страната ни, на европейската сцена. Бил е член на политическата комисия на Обществото на народите. Заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига сключването на т. нар. Бежански заем, предназначен за закупуване на земеделски инвентар и строеж на жилища за бежанците от Тракия и Македония. Уговаря и отпускането през 1928 г. на Стабилизационен заем в подкрепа на националната валута, развитие на транспорта и съобщителните линии на България. Буров е участвал в почти всички правителства на страната. Освен в случаите, когато неговата партия е била в опозиция. Има и период, когато е политически емигрант в Париж.
Животът и делото на Буров безспорно са неразделна част от съдбата и историята на България в първата половина на ХХ век. Роден е в Горна Оряховица, завършва финанси и право в Париж, където наред с науките усвоява нещо за цял живот – идеите на хуманизма и демокрацията. Които следва в годините и на триумф, и на сривове.
Противоречива личност, на която нищо човешко не е чуждо, Буров е преди всичко силно изкушен от политиката. На 36 години става депутат от Народната партия, която представлява интересите на едрия капитал в България. Т. нар. Бурова банка е създадена от баща му Димитър Буров в 1895 г. в Русе и се нарича Българска търговска банка. Когато политиката поглъща повечето време на Атанас, банковите дела се движат повече от брат му. Участник е в Балканската и Първата световна война и получава орден „За храброст“. В 1913 г. вече е министър на индустрията и търговията. Този пост заема и в правителството на Александър Стамболийски от 1917 до 1920 г. Възгледите на Буров търпят развитие и той създава политическа формация с по-широка социална платформа – Народния сговор, в основата на който е Търговската банка. По това време е и председател на българските индустриалци. Като истински голям политик и финансист, Буров е бриджьор от световна класа. Участва в световни първенства, шампион на България. Обича лукса и финеса във всичко. Но в края на живота си продава антикварни книги (вероятно от личната си библиотека) на пазара в Дряново, за да изхранва семейството си. Със същото достойнство, с което е седял във ВИП сепаретата на „Юнион клуб“.
Фатална грешка обаче прави, влизайки в последното правителство на България в началото на септември 1944 г. Впоследствие е съден от Народния съд и лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. Задържан отново през 1950 г. и осъден от Народния съд на 20 години затвор. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. на 79-годишна възраст.
Валерия Стойкова