Разпространение. Среща се из сенчестите и влажни рон-ливи места, покрай бреговете на деретата и поточетата, по рововете и насипите из цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право стъбло, високо до 20 см и покрито с червеникави люспи, и жълтока-фяво до виолетово и разклонено коренище. Стъблото се развива, преди да покарат листата. На върха си то носи цветна кошничка, която е жълта. Периферните цветчета на кошничката са женски и езичести, а средните — тръбести и двуполови, с 5 тичинки. Плодът е цилиндрична плодосемка с космата хвърчилка. След узряването на семената листата покарват във вид на розетка. Те са сърцевидни и неравномерно назъбени, като зъбците им завършват с малки кафяви бодилчета. Понякога дръжките са оцветени виолетово. Листата са с мрежеста нерватура, отгоре зелени и голи, а отдолу — окосмени, от което изглеждат бели. Младите листа са изцяло окосмени. Цъфти през март—април. Медоносно растение.
Използуваема част. Само зелените и по-млади листа, брани през юни—август. Сушат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа са зелени отгоре, а гъсто окосмени и белезникави отдолу, с характерна миризма и слабо горчив, слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка. При брането подбелът да не се смесва с листата на чобанката (Petasites officinalis Mn.), която има едри, триъгълно сърцевидни листа с мрежеста нерватура. След изсушаването те са тъмнозелени от горната страна.
Химичен състав. В цветните стъбла са намерени фара-диол, фитостерин, арнидиол, тараксантин, стигмастерин, жълто багрило, дъбилни вещества и др. Листата съдържат горчивите гликозиди тусилагин и ситостерин, галова, ябълчена и винена киселина, сапонини, провитамин А, витамин С, инулин, декстрин, белтъчни вещества, следи от етерично масло, слуз и др.
Лечебно действие и приложение. Подбелът действува отхрачващо. Употребява се при бронхити, ларингити, белодробни абсцеси, задух и туберкулозна кашлица.
В българската народна медицина подбелът се употребява още при възпаление и киселини на стомаха и червата, кожни обриви, ревматизъм и др.
Външно подбелът се използува за лапи при циреи и рани от неудобни обувки, от изгоряло, за компреси при възпаление на вените на краката, за пушене против задух, за компреси при възпаление на очите и червен вятър.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 г вряла вода да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладена с мед или небет-шекер. Препоръчва се лапите да се правят с пресни листа или изсушените да се варят в мляко.