Разпространение. Расте предимно в гористите планински местности из цялата страна.
Описание. Многогодишно дърво, високо до 5 м, със сива и гладка кора. Кореновата система е силно развита. Листата са текоперести, назъбени и с дълги дръжки. Отгоре са жълтозелени, а отдолу — сивозелени. Младите листа и пъпките са окосмени. През есента листата почервеняват. Цветовете са бели, събрани в кичесто съцветие, с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът отначало е зелен, впоследствие става червен, месест и кръгъл, с кисело-стипчив вкус.
Използуваема част. Плодът на расiението, бран при пълното му узряване, август—септември. Суши се на сянка или в сушилня до 70°С.
Химичен състав. Плодовете съдържат витамин С, 1-ка-ротин, криптоксантин, захари, ябълчена, винена и лимонена киселина, цианинхлорид, дъбилни вещества, етерично масло, янтарна. сорбииова, парасорбинова (отровна!) киселина, пектин, багрило, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува пикочогонно, слабително и противоревматично. Прилага се при застой на течности в организма, чернодробни и бъбречни страдания (каменна болест), чревни катари, диария, дизентерия и др.
В българската народна медицина плодът на офиката се употребява още при воднянка, а младите клонки — при кожна туберкулоза. Външно листата се препоръчват за бани при кожни обриви и екземи, окълцаните пресни листа и плодове — за налагане при подуто, изкълчено, натъртено и др.
Подобно действие, но по-слабо имат и цветовете. Прилага се още в пивоварната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от плода, леко счукан, се слага в 400 г вода да ври 5 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
От листата и цвета се вземат 2 супени лъжици и се приготвя! по същия начин.