Най-добрата реакция по отношение на отрицателната емоция е да й позволим да се самоосвободи, като останем в състояние на нераздвоена осъзнатост, отърсени от всички привързаности. Ако успеем да направим това, емоцията минава през нас като птица на небето: от нея не остават никакви следи. Тя се поражда, но после се разтваря от само себе си в пустота.
В този случай кармичното семе се проявява – под формата на емоция, мисъл, физическо усещане или вътрешен импулс към определен тип поведение, – но тъй като не му отговаряме с желание или нежелание, не се създава семе за бъдеща карма. Всеки път, когато, постигнали осъзнатост, позволяваме на завистта да се породи и разтвори, без да ставаме нейна жертва или да се опитваме да я потиснем, отслабва кармичната ни нагласа да проявяваме завист. Липсва действие, което да я заздрави. Така освобождаването на емоциите прерязва карма в самия й корен. Все едно горим кармичните семена, преди да им се удаде да наплодят нови беди.