Втория съществен въпрос на Аристотеловата метафизика е този за отношението между частното и общото. Ние видяхме, че според Платон реално съществуваха само идеите общото, докато единичните веществени предмети са само сянка и мираж. Според някои от
едностранчивите сократици като Антистен, обратно съществува реално само единичното, конкретното-съществуват отделни коне, отделни рози, отделни столове, но не съществува нищо общо-никаква обща конност, обща розност, столовност и прочие. Аристотел счита и двете тези схващания едностранчиви и неправилни.
Най-напред той критикува Платоновото учение за общото, за идеите като изтъква вътрешната му противоречивост и Софистичност. Идеите са вечни и неизменни според Платон, като отделни от нещата духовни същности. Но щом е така, трябва да съществува идея и за смъртта за изчезване, за разпадане, за изменение и движение и прочие. Тогава излиза, че идеята е пряко противоположна на това, на което е идея. Учението за идеите не обяснява произлизането и развитието на нещата, тъй като в самата идея няма нищо подобно, а освен това тя не е в досег с предметите и им е трансцедентна. А най-сетне идеите като трансцедентни не улесняват, не подпомагат опознаването на нещата, тъй като се оказват противоположни на тях.
Но от друга страна Аристотел е напълно съгласен, че общото, родовото съществува реално, но е само продукт на човешкия ум. Защото, ако реално съществуваха само единичните неща, ние първо не бихме могли да образуваме общи понятия, а и ако ги образуваме, те не биха ни давали познания за единичните неща, тъй като биха включвали в себе си нещо нереално.
Поради това Аристотел учи, че общото и частното са еднакво реални. При това общото не е нещо трансцедентно на индивидуалните неща, а им е иманентно. Общото и частното взаимно си принадлежат. Единичното съществува и се обуславя от общото, а общото се проявява чрез и се носи от индивидуалното. Съществуват безброй екземпляри коне като частно, но те всички имат общи белези, без които не биха били коне, тези общи белези не са извън тях, а са на самите тях. Затова и нашите понятия само изразяват реалното общо и родово, както съществуването на конкретните видове на частното.
Частното и общото не се изключват и отричат, а се намират както днес бихме казали-в диалектическо единство.