Когато едно акционерно дружество увеличава своя основен капитал, новоиздадените за тази цел акции се наричат „нови“ акции за разлика от „старите“ акции, които представляват дотогавашния основен капитал. Например предприятие, което вече не може да задоволи повишеното търсене на произвежданите от него стоки поради достигане на капацитетните си възможности, възнамерява да разшири производствените си възможности. За целта то се нуждае освен от банкови кредити още и от повече собствени средства, като увеличи основния си капитал. Увеличението на капитала се извършва чрез издаване на нови акции. Емисионният курс на новите акции обикновено е по-нисък от борсовия курс на старите акции. „Старите“ акционери получават предимство при покупка на новите акции, наричано право на покупка или право на участие в подписката на новите акции. Това право се определя от общото събрание на акционерното дружество като съотношение между старите и новите акции. Ако например правото на покупка е установено на 4:1, това означава, че „старият“ акционер получава на 4 стари акции една нова. Акционерът може да използва това свое право, като получи новите акции. Той може също така, ако иска. да продаде това право на борсата.
Новоемитираните акции се издават при по-висок емисионен курс от номиналната стойност на акциите, но по-нисък от борсовата стойност. Сумата, получавана от емитента, която отговаря на номиналната стойност на акциите, се отнася в основния капитал (уставния фонд) на дружеството, а разликата между номиналната стойност на акциите и емисионната стойност отива в резервния фонд или за покриване на загуби. Що се касае до разликата между емисионната стойност и борсовия курс, тя остава в полза на старите акционери, закупили нови акции. Това обаче не е печалба за тези акционери – те не стават от това по-богати, а както се вижда от приведения пример, акционерите получават само обезщетение за намаляване на общата стойност на акциите, които се котират на борсата.