Никотинът е идеалният наркотик. Това може да се покаже нагледно, като се изброят свойствата, които трябва да притежава един „идеален“ наркотик:
– бързо настъпващ ефект;
– прост начин на прилагане;
– кратко действие, което дава възможност за многократно повтаряне, т. е. извличане на удоволствие;
– лесно дозиране;- възможност лесно да се скрие употребата му (да няма външни признаци за употребата му);
– сравнително „малка“ вреда за здравето.
Никотинът отговаря на всички тези критерии. В съвременната класификация на болестите зависимостта от никотина, или пушенето като най-разпространена форма на никотиноманията, се разглежда редом със зависимостта от наркотиците и алкохола. Изброените по-горе свойства на „идеалния“ наркотик обясняват защо пушенето е получило толкова широко разпространение в целия свят.
Нека се спрем на всеки от тези признаци поотделно. Ефектът при пушенето настъпва само след няколко секунди (3-4). По този показател никотинът стои наравно с хероина и марихуаната и изпреварва алкохола. Начинът на прилагането му е изключително прост, не е необходимо да се приготвя, да се инжектира или да се пие. Пушенето е възможно при ходене, шофиране, по време на разговор. По-лесно е да се измисли ситуация, в която не може да се пуши (например при гмуркане под вода), отколкото да се изброи къде и кога е възможно да се пуши.
Краткотрайното действие на никотина като наркотик позволява многократната му употреба в рамките на денонощието и улеснява дозирането му. Едни пушачи изпушват 5-7 цигари, други – 40-60, но и едните, и другите са зависими. Пушенето лесно се съчетава с други видове удоволствия
– употреба на алкохол (в тази ситуация броят на изпушените цигари нараства), прием на наркотици (за сравнение: алкохолът и наркотиците са в антагонистични отношения и не се употребяват едновременно), хранене или пиене на кафе.
Достъпността и евтината цена на пушенето са очевидни. В обществото все още съществува голяма търпимост към пушенето и едва през последното десетилетие в цивилизования свят се разгърна движение в защита правата на непушачите и пушенето започна да се осъжда на държавно равнище. Възможността да се крие никотиновата зависимост е следствие от краткотрайното действие на никотина, липсата на явни външни признаци за употребата му и промени на личността. Невидимата вреда от пушенето (липса на изразени прояви на интоксикация при хората с формирана зависимост) притъпява чувството за опасност и спомага за широкото му разпространение. Никотинът оказва най-силен ефект при дъвчене и смъркане на тютюн и при вдишване на дима му. Вдишването на дима е най-бързият начин да се постигне необходимата концентрация на никотин в мозъка, тъй като наркотикът стига до него с кръвта от белите дробове за около седем секунди. Тази висока скорост е главната причина за бързото привикване към него. Инжектирането на никотин например не дава такъв моментален ефект.