Какво по своята същност се явява Вселената, възникнала от Абсолютно Единния? Правомерно ли е да я наречем „материя“? Или може би тя е „дух“? Или гигантска „мисъл“? Или накрая всички тези определения трябва да бъдат построени в някаква йерархия, съответстваща на нивото на организация на самия Универсум?
Задаваме си преди всичко въпроса защо е възможно превръщането на мета-физическата реалност, „светът на философа“ в свят, с когото има работа естествоизпитателят, във физически свят? Това е възможно, само защото двата свята посредством себе си един и същи свят. Наистина реалността на Абсолютно Единния е чисто Битие, първично както за материята, така и за съзнанието. Затова дали битието на материята се развива в мисъл или напротив, битието на мисълта се излива във форма на материално битие – това е една и съща линия на развитие. Защото Всичко произлиза от Едното, източникът на многообразието е абсолютно един.
Философският принцип на тъждество на мисленето и битието се състои точно в утвърждаването на единството на Мисълта на Битието и Битието на Мисълта. Мисленето, както посочва например Н.А.Бердяев, не може да бъде отделено от универсалното битие и противоположно на него; познанието не може да бъде отделено от универсалния живот и да му се противопоставя. Мисленето е плът от плътта и кръв от кръвта на универсалното битие, познанието е плът от плътта и кръв от кръвта на универсалния живот. Мисленето е битие, то пребивава в битието, познанието е живот и то се извършва в живота… Затова и отношенията на познаващия субект към познаваемия обект е отношение в битието, отношение битие към битие, а не „мислене“ към „битие“ като противопоставящи се едно на друго.