Разпространение. Расте край иглолистните гори и по скалистите поляни из всички наши планини.
Описание. Многогодишно, вечнозелено пълзящо храстче, достигащо на височина до 30 см. Листата са последователни, ко-жести, на върха закръглени, в основата клиновидни и преминават в къса дръжка. Отгоре са тъмнозелени с вдлъбната мрежеста нер-ватура, а отдолу светлозелени, с изпъкнала мрежеста нерватура. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, с петделна, срасната чашка, петзъбесто сраснато венче и 10 тичинки. Плодът е червена несочна ягода с 3—7 семена.
Използуваема част. Листата на мечото грозде, брани през време на цъфтежа, май—юни. Режат се връхните клончета, след което листата се оронват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, отдолу бледо-зелени, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка. При събиране на листата от мечо грозде да се внимава те да не се смесват с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-idaei L.), които са овални, а по долната им страна се наблюдават кафявочерни точки, с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), чиито листа са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура, с листата на блатната боровинка (Vaccinium iliginosum L.), чиито листа са целокрайни, по-широки и не са кожести, а също така и с листата на черната боровинка (Vaccinium mirtillus L.), чиито листа също не са кожести, но са назъбенж.
Химичен състав. Билката съдържа арбутин, дъбилни вещества, галова киселина, галотанин, елагова киселина, елаго-танин, свободен хидрохинон, уваол, хиперозид, кверцитин, изо-кверцитин, мирицитрин, мирицетин, кверцитрин, хининова и мравчена киселина и малко количество етерично масло.
Лечебно действие и приложение. Притежава много добри дезинфекционни и пикочогонни свойства.
В българската народна медицина листата на мечото грозде се употребяват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при пясък и камъни в бъбреците, кръвопикане, неволно напикаване, воднянка, захарна болест, бяло течение, туберкулоза на бъбреците, неволно семетечение и др.
Начин на употреба. 1 супена лъжица счукани листа се поставят в 500 г вода да врят 10 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата на мечото грозде върху отделителната система се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на мечото грозде трябва да се взема с малко сода бикарбонат.