Месоядните животни, като например лъв, куче, вълк, котка и други, имат особени характеристики, които отделят тази група от всички други представители на животинския свят. При всички тях храносмилателната система е много проста и къса, дължината й превишава само три пъти дължината на телата им. Това е така, защото месото се разлага много бързо и продуктите от това разлагане биха отровили кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. Така късият храносмилателен тракт у този вид животни се е развил с цел бързо отделяне на гнилостните бактерии, получени при разлагане на месото. По същите причини, стомахът им има десет пъти повече солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези за да се охлаждат телата им; те не се потят през кожата, а отделят съответната секреция чрез езика. От друга страна, тревопасните животни, като крава, кон, зебра, елен и други, прекарват времето си на слънце, събирайки храна и за да се охлаждат, отделят пот през кожата си. Но най-забележителната разлика между животните, ядящи месо и всички останали са зъбите им. Тъй като месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвайки жертвата си, освен остри нокти, те притежават и мощни челюсти със заострени, удължени „кучешки“ зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не ядат месо, за да преживят храната си. За разлика от зърнените храни, месото не се нуждае от предварително смилане, чрез дъвкане в устата, а основното му смилане става в стомаха и червата. Например, котката почти не може да дъвче.