Разпространение. Култивира се повсеместно в страната.
Описание. Многогодишно тревисто растение със синкаво четириръбесто разклонено стъбло, високо до 1 м, и силно развито хоризонтално коренище, от което напролет покарват няколко стъбла. Листата са с къси дръжки, на върха заострени, срещуположни, продълговати и назъбени, с изпъкнала нерватура. Те са тъмнозелени, покрити с дребни власинки, а при някои понякога със синкавовиолетов оттенък. Под лупа от долната страна на листа може да се видят жлезисти власинки, които отделят етерично масло. Цветовете са дребни, червеновиолетови, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия, с петлистна, срасната и не-опадваща чашка, петлистно сраснато венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 яйцевидни, едносеменни червенокафяви орехчета. Медоносно растение.
У нас има около 22 вида от рода на ментата. За разлика от медицинската мента всички те не съдържат или съдържат много малко ментол, който е съставна част на ментовото масло и по което то се цени.
Медицинската мента (Mentha piperita L.) не се среща в диво състояние и е получена от кръстосването на диворастящите мента М. aquatica L. и М. spicata L. Размножава се вегетативно, чрез разсад, добит от коренищата, които след изваждане се разкъсват и се засаждат.
Медицинската мента е богата не само с ментово масло, но и с ментол.
Използуваема част. Листата на ментата, брани в началото на цъфтежа, юли—август. Ментата се жъне сутрин, след вдигане на росата, в тихо и слънчево време. След това се скъсват листата, които се сушат на сянка или в сушилня до 3()“С. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу, имат парлив, охлаждащ вкус и приятна миризма. Допустима влажност 13%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Ментово масло (което се състои от ментол до 65%, 1-ментон, а-пинен, (3-пинен, 1-лимонен, дипентен, а-феландрен, цинеол, пулегон, жасмон и др.), каротин, хесперидин, бетаин, танини, горчиви вещества, оцетна и изовалерианова киселина и др.
Лечебно действие и приложение. Растението проявява болкоуспокоително, противоспастично и дезинфекциращо действие, предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове. Употребява се при сърбежи, копривна треска, екземи.
В българската народна медицина ментата се употребява още при газове и болки в стомаха и червата, разстройство, бронхиални катари, жлъчни и чернодробни заболявания, виене на свят, безсъние, лош дъх на устата, меланхолия, епилепсия, апоплексия и др. Външно ментовата отвара се препоръчва за жабурене при зъбобол и възпалени венци, за компреси при кожни възпаления, отварата с червено вино в съотношение 1:10 — за жабурене и пиене (по 1 супена лъжица) при лош дъх на устата, а отварата с оцет — при стомашни кръвоизливи. Ментовото масло се използува за мазане при хемороиди.
Начин на употреба. 1 супена лъжица се залива с 500 г вряла вода. Изпива се на три пъти.
В нашата народна медицина се употребяват и бласкунът (Mentha pulegium L.), и дивият джоджен (М. silvestris L.), които се употребяват при същите болести, споменати при ментата.