Естрогените играят значителна роля за формирането на скелета на растящия организъм и за предотвратяване загубата на костна маса. Те са важни за развитието на половите различия в скелета, за достигането на пика на костната маса, за поддържането на минералната обмяна и костния баланс в зряла възраст. Дефицитът на естрогени, настъпващ в женския организъм след естествената или хирургично предизвиканата менопауза, води до нарушения във функциите на остеобластите и остеокластите – клетките които отговарят съответно за изграждането и разрушаването на костите. В резултат се ускорява загубата на костнa маса. Има предположения, че това става, тъи като недостигът на естрогени води до повишена продукция на биологично активни вещества които засилват костната резорбция (разрушаване). Не само естрогените, но и други полови хормони оказват влияние върху формирането и резорбцията на костите. Андрогените имат анаболно действие върху костната тъкан и стимулират изграждането и. Важна е и ролята им за увелич&ване на силата и здра-вината на скелетната мускулатура. АдекватнЬто ниво на андрогените е задължително условие за достигане на пиковата маса на костната тъкан и увеличаване на механичната плътност на костите. Дефицитът на андрогени при мъжете също води до остеопороза. Съществуват сведения, че и някои други полови хормони имат отношение към проблема состеопорозата, но тяхната роля не е доказана недвусмислено. Повечето изследвания показват, че плътността на костната тъкан зависи в по-голяма степен от броя на годините, изминали след менопаузата, и в по-малка степен от хронологичната възраст на жената. Жени с ранна менопауза имат по-ниска плътност на костната тъкан в сравнение с техни връстници, при които менопаузата е настъпила в обичайния срок. Макар че според някои американски изследователи разликите в плътността на костната тъкан при жените с ранна и нормална менопауза се заличават някъде около 74-годишна възраст, повечето специалисти споделят мнението, че ранната менопауза е рисков фактор за остеопорозата.