Разпространение. Среща се край пътищата, по ливадите, горите, слънчевите скалисти места и поляните навсякъде из България.
Описание. У нас растат около 38 вида от рода на мащерката, които са включени в една сборна група (Thymus sp. diversa). Те се различават помежду си по размери, разклоненост, форма на листата, цвета, аромата и окосмяването. Мащерките са многогодишни тревисти растения с пълзящи, четириръбести, зелени или червенокафяви стъбла, дълги до 30 см. От тях излизат прави окосмени или голи клончета, високи до 20 см. Коренището е дървенисто с множество малки разклонения. Листата са срещуположни, дребни, с къси дръжки или приседнали, линейни или яйцевидни. При някои растения те са голи, а при други — окосмени. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу — светлозелени с жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са червеновиолетови, дребни, събрани по много в пазвите на връхните листа, с петлистна чашка, петлистно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, с 4 зеленикави или кафяви едносеменни орехчета. Цялото растение излъчва приятна миризма. Медоносно растение.
Използуваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, май—септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушената билка е със светлокафяв, рядко зелен цвят на стъблото, зелени листа и чашка и розовочервени или виолетови цветове. Има приятна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Етерично масло (което се състои от тимол, карвакрол, п-цимол, l-d-пинен, у-терпинен, терпинеол, 1-борнеол, кариофилен, линалоол и др.), органични киселини, малко количество флавоноиди, лутеолин, 7-р-гликозидлутеолин, 7-ди-гликозидлутеолин, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смола и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхрачващо, болко- и нервоуспокоително, газогонно и дезинфекционно (етеричното масло). Прилага се при всички видове кашлица (бронхити, грип, бронхопневмония, задух), стомашни и чревни заболявания главно от нервен произход, хронични гастрити, стомашни язви, колики и газове в червата, неврастения, главоболие, паразитни болести (трихинелоза, трихоцефалоза, анкилостоматоза и др.).
В българската народна медицина мащерката се препоръчва още при безсъние, малокръвие, а външно — за гаргара при зъбобол и за лапи при циреи, гнойни рани, изгаряния, навяхвания и др. Във ветеринарната медицина се прилага при шап у добитъка. Употребява се още в парфюмерийната и консервната промишленост.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от мащерката се заливат с 500 г вряла вода да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Може да се приема още като чай от 1 чаена лъжичка мащерка в 200 г вряла вода, подсладена с мед.