Маточина, лимонче — Melissa officinalis L. Сем. Устноцветни — Labiatae

Разпространение. Расте из редките гори, храсталаците, покрай градините, оградите и дворовете в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с четириръ-бесто разклонено стъбло, покрито с редки власинки и високо до 1 м. Коренището е добре развито, с множество разклонения, от които излизат стъблата. Листата в долната част на стъблото са с дълга дръжка, срещуположни, тъмнозелени и голи отгоре, а светлозелени и окосмени отдолу. Горните листа са продълговати, назъбени и с къса дръжка. Цветовете, групирани по 6 в прешлени, са разположени в пазвите на листата и са бели, жълтеникави или розови. Имат късотръбеста чашка, петлистно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 светлокафяви семена. Цялото расте­ние е обрасло с власинки и има приятна лимонена миризма при разтриване между пръстите. Медоносно растение.

Използуваема част. Листата на растението, брани преди цъфтежа, май—юли. Листата на маточината не се берат през време на цъфтежа, нито по-късно, защото лечебните им свой­ства намаляват. Обикновено растението се окосява, впоследствие листата се окъсват, но не бива да се мачкат, защото при сушенето почерняват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените листа са зелени отгоре и светлозелени и окосмени отдолу, имат лимонена миризма и нагарчащ и слузест вкус. Допустима влаж­ност 12%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от цитрал, цитронелал, гераниол, мирцен, линалоол и др.), витамин С, дъбилни вещества (неизучени), кафеена, олеинова и урсолова ки­селина, горчиви и слузни вещества.

Лечебно действие и приложение. Широко упо­требявана билка поради добре изразени лечебни свойства: нерво-успокоително, болкоуспокоително, противоспастично и възбуждащо храносмилателната система. Прилага се при заболявания от нер­вен произход (сърцебиене, сърдечна невроза, неврастения, мигрена, полова възбуда, гръдна жаба), възпаление на стомаха и червата на нервна почва, повръщане и др.

В българската народна медицина маточината се употребява още при виене на свят, кръвно налягане, главоболие, апоплексия, задух, меланхолия, болки на нервна почва в зъбите и ушите, за усилване на зрението, регулиране на нередовна менструация и др.

Външно се прилага във вид на лапи при ревматични отоци, жлези и ядки в гърдите на кърмачките, за гаргара при възпалени сливици и др. Прилага се още в парфюмерийната промишленост.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от маточината се заливат с 400 г вряла вода да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при остри възпаления на стомаха и остра кашлица!