Разпространение. Расте по скалистите планински склонове и сипеи, редките гори, храсталаците, сечищата и пожарищата из цялата страна.
Описание. Храстовидно растение с тънки двегодишни стъбла, високи до 2 м, и многогодишно коренище, от което излизат многобройни коренчета. Стъблата плододават през втората година. Листата са последователни, от три- до седемделни, нечифто-перести, едро нарязани, отгоре зелени, а отдолу окосмени. Цветовете са бели, събрани по няколко, с дръжки, с петделна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, червен, с приятен аромат и всяко с плодче с по едно семе. Сборният плод се отделя от конусообразното ложе много лесно. Медоносно растение. Цъфти през май и юни.
Използуваема част. Листата и плодовете. Първите се берат след цъфтежа, юли—септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа са със зелен цвят на петурата отгоре и белезникав отдолу, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Плодовете се берат узрели и се сушат на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушените плодове имат червен цвят, приятна миризма и слабо кисел вкус. Допустима влажност 16%. Опаковат се в торби. И листата, и плодовете се запазват в сухи, сенчести и проветриви помещения.
Химичен състав. Листата съдържат флавони, танини, витамин С, ябълчена и лимонена киселина и др. Плодовете съдържат лимонена, ябълчена, салицилова, капронова и мравчена киселина, витамин С, провитамин А, следи от витаминната група В, различни въглехидрати, дъбилни вещества, етерично масло, багрило, пектин и др. В семената освен мазнини (около 15%) има още фитостерин (0,7%), слузни вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Плодовете, пресни или под формата на сиропи и сокове, са отлично ободрително и подкрепително витаминозно средство при всички заболявания, особено при малки деца.
В българската народна медицина листата на малината, както и корените се употребяват при диария, киселини в стомаха и стомашни и чревни болки, кръвохрачене,силна и продължителна менструация, главоболие, кожни изриви, за изпотяване при простуда и др. Външно отварата от листата се препоръчва за гаргара при възпаление на венците и гърлото. В народната медицина се използува още цветът на малината, накиснат в маслиново масло 20 дни, като средство при ухапване от змии и скорпиони. Коренището на малината се употребява при същите болести. Плодът се използува в пивоварната и сладкарската промишленост.
Начин на употреба- 2 супени лъжици от листата се заливат с 500 г вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.