Маламир е средновековен български хан, управлявал България от 831 до 836г. Маламир е третият (най-малкият) син на хан Омуртаг. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на втория му брат Енравота (Войн) поради проявени симпатии към християнството. Той бил малолетен при възцаряването си и за негов регент и съуправител е избран кавхан Исбул.
Във вътрешната си политика новият български владетел продължава гонението на християните в България, като дори надминава по този показател баща си Омуртаг. Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият кан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с франките и византийците. Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан още от Омуртаг и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите начело с кавхан Исбул отговарят като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент Пловдив е включен в пределите на България. Този град имал важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описания в каменен надпис известен като “Маламирова летопис”.
През 836 Маламир неочаквано умира и тъй като не оставя наследници, престолът заема Пресиян – син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на младия български владетел – най-вероятно е станал жертва на заговор.