Светото писание като наръчник по любовните работи – това звучи доста невероятно. Но май не е. Макар шестата заповед да гласи „Не прелюбодействай“, библейските любовни двойки могат да ни понаучат на някои неща.
Самсон, еврейският предводител, все се влюбвал в неподходящи жени – в недостижимите, в невярващите. Този герой, притежавал според легендата необикновена сила, търси всъщност топлина и любов. И се надява да ги намери при красивата Далила. Но в действителност тя се опитва само да узнае тайната на неговата сила – и узнала я, с предателството си го осъжда на гибел. Грешката на Самсон е, че си избира неподходяща партньорка. В любовта търси завоеванието, победата, за която другите ще му завиждат – и пропуска да забележи дали избраницата му го обича или поне дали става за него. В избора си той залага на привличането – то е важно за него. Когато Йосиф узнава, че Мария очаква дете, незабавно му става ясно: то не може да е от него. Иска да развали годежа. Само че „проспива“ случая. В съня го осенява просветление: всичко става по Божия план и той е длъжен да се довери на този план. Остава при Мария и става част от най-известното семейство на всички времена. Темата на Йосиф и Мария е тази за доверието в отношенията. Някои постъпки, изявления, реакции на партньора могат да ни смутят и объркат. Често това са дреболии, да речем: „Жена ми пак пуши скришом – сигурно върши тайно и други неща“. Или пък: „Защо мъжът ми никога не ми е признал, че има извънбрачно дете?“. Всяка разкрита тайна разтърсва доверието ни. Но по-добре е да приемем, че макар и да живеят заедно, двама души не само се отнасят по различен начин към тайните си, а и по различному остават загадъчни и неразбираеми един за друг. Партньорът ни винаги може да ни изненада. Но точно по тази причина и връзката ни с него остава вълнуваща. Отвреме-навреме не е лошо да се доверяваме на любовта в аванс. А за да се предпазим от лоши изненади, нека си имаме едно наум: партньорът ни не бива да е единственият човек, комуто се доверяваме. Добре, че съществуват приятелите. И Господ-бог. Те са първата любовна двойка на сътворението. Но защо Господ е създал мъжа и жената като двойка? За да правим добър секс? Или пък за да се размножаваме? Съвсем не, черно на бяло е казано: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“. И така Господ сътворил мъжа и жената „по свой образ и подобие“. Първата двойка е един вид първообраз, сочещ смисъла на партньорството – особено за по-зрели двойки, при които влюбеността, сексът и децата вече не са носещи стълбове на отношенията. Трябва взаимно да си помагаме, за да можем да се справим с живота, за да го направим по-добър и да му се наслаждаваме. Успеем ли да изгладим противоречията и различията си, ставаме по-силни, придобиваме повече възможности, ставаме едва ли не „богоподобни“. Така Адам и Ева са не просто сборът от едно плюс едно: те въплъщават голямата сила на любовта. /ДВ