Разпространение. Расте по тревистите песъчливи места, покрай оградите, пътищата, нивите, лозята до 1500 м н. в. из цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с цилиндрично, кухо, гладко и членесто стъбло, високо до 1,5 м, и силно развито коренище с множество подземни издънки. Листата са тънки и плоски. Цветовете са синкави или бледожълти, събрани на върха на стъблото в двуредни съцветия — класчета — с 2 плевици (горна и долна), заострени, без осилче и с 2 ципести образувания навътре, с 3 тичинки и 4 червеникави близалца. Плодът е сраснат с горната плевица, сух и едносеменен. Цъфти през юни—юли. Добро фуражно растение.
Използуваема част. Коренищата, брани рано напролет, в началото на вегетацията на растението (април), или наесен, след узряването на семената (август—септември), когато надземната част започва да съхне. Изкопаните коренища след измиване и нарязване с дължина до 20 см се сушат на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушената билка е с жълтеникав цвят, характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Тритицин.манит, агропирен, гликова-нилин, белтъчни вещества, мазнини, етерично масло, витамин С, провитамин А, инозит, инулин, левулоза, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува пикочогонно и леко слабително. Употребява се при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, стомаха и червата.
В българската народна медицина пиреят се употребява още при подагра, безплодие, чернодробни заболявания и др. Външно се прилага за компреси при кожни обриви и отоци.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се сипват в 500 г вода да врят 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.