Описват Христомир Христов като човек, себеотдаден на културизма и пример за подражание на всички, които искат да успеят в този спорт. Той е европейски и двукратен световен шампион от Москва 2004 г. и Катар 2009 г. В Доха 34-годишният Христомир взе победата при 80-килограмовите в конкуренцията на 16 билдери, като съдийското жури го определи за безапелационен победител. 2009 г. е най-успешна в кариерата му, след като спечели две титли от европейското, победи в шампионата на планетата и триумфира на най-силните турнири в България.
– Имате две световни титли. Коя за вас е по-ценна?
– Първата титла ми е най-скъпа, защото беше недостижимо за онова време да постигнеш подобен успех в нашия спорт. През 2004 г. в Москва успях да се изкача на най-високото стъпало. Беше немислимо някой българин да попадне дори в шестицата на своята категория, камо ли да стане първи. Бях се доближавал до върха. Имах второ и трето място.
– Нагласата ви за успех на второто световно в Катар по-категорична ли беше?
– Руснаците са водещи в нашия спорт и преди пет години в Москва не знаех дали ще ме допуснат, дори и да съм готов за златото, да го взема. Намирах се в страхотна форма и психически нагласата ми беше да победя. Останалото зависеше от съдиите. За щастие те оцениха реално онова, което видяха на подиума. Борбата и в Катар не беше по-лека. Появяват се нови момчета, които не познаваш. Конкуренцията е неясна до последно. На място разбрах, че имам шанс за първото място. Останалите състезатели бяха с класи зад мен и нямах никакво притеснение.
– Каква беше причината да прекъснете кариерата си?
– Беше за близо две и половина години.
Работих като аниматор в Турция
Годините бяха трудни и нямаше пари.
– Бяхте ли сигурен, че отново ще се завърнете?
– Да. Това е като крастата. Няма отказване. Нормално е да се измориш от тежкия режим. Повечето хора си мислят, че културистите
са се налапали с хапчета и излизат на сцената
за да показват мускули. При нас храната, и сънят дори, са под час. Ние хвърляме по 20 тона на тренировка. За да изградиш всеки мускул, се иска страшно много труд, време и постоянство. Не е само да пийнеш 2-3 хапчета и да се покажеш.
– Културизмът не е ли по-специална категория спорт? Може ли да се класира редом до останалите?
– Има спортове, в които не се хвърля грам пот. Не подценявам никого. Щом си станал световен шампион, ти си най-добрият в онова, което правиш. И трябва да бъдеш уважаван. Не одобрявам факта, че ни делят още на олимпийски и неолимпийски спортове. Каратето, самбото, сумото и ние не се трудим по-малко от тези в другите спортове.
– Опишете всекидневието си?
– Ставам в 8,00 часа, приготвям си закуската. Тя е от белтъци и овесени ядки. В зависимост дали съм в предсъстезателен или основен период, хапвам и банан. След три часа, към 11,00, имам обяд. Тогава основно ям месо и ориз или салата. След час и половина пия добавки – протеини, аминокиселини и витамини. Отивам да тренирам един час. В залата стоя според това, коя мускулна група подготвям. Ако тренирам за крака, съм час и половина максимум. Например клякам с 220 кг десет пъти
За някои упражнения се натрупват 4 тона само от една серия. След тренировката пак пия добавки, а 45 минути по-късно имам отново основно ядене, като зависи дали месо и салата, или месо и ориз. След три часа имам още едно ядене. Преди лягане консумирам белтъци. Следва 7-8 часа сън и всичко се повтаря отново. Така всеки ден, независимо дали ме чака състезание или не. Променя се само храната. В предсъстезателен период наблягам на месото и салатите. Максимално ограничавам въглехидратите, за да премахвам подкожната мазнина. В по-свободния режим си позволявам спагети, картофи, ориз.
– И най-малкото нарушаване на режима се отразява на тялото. Не се ли превръщате в роби на фигурата си?
– Вижте, това е начин на живот и човек сам прави своя избор. Аз съм се отдал изцяло на този спорт и не мисля, че съм роб на тялото си.
– Каква сума е необходима, за да поддържате тялото си?
– В състезателен период, който трае между 12 и 14 седмици отиват 8-9 хил. лв.
Аз имам два такива етапа в годината, обикновено пролетта и есента. Има обаче и много по-скъпи спортове от нашия. Разчитам на спонсорите ми „Красота и сила“, които обезпечават подготовката ми.
– Каква е рецептата ви за здрав дух в здраво тяло?
– Храната е в основата за здравословния начин на живот. Трябва да се избягват тестени изделия, сладко, газирано, алкохол. Необходимо е да се придържаме към растителните храни – боб, леща, ориз, картофи, които по-бързо се усвояват от организма. Проблемите на хората идват главно от затлъстяването и липсата на движение.
– Имате ли амбиции да направите школа или фитнес в родния си град?
– Бих се радвал, ако общината ми окаже някаква помощ. Мисля, че малко са световните шампиони във Велико Търново. Знанията, които имам, вече мога да ги предам наготово. Аз преди време съм ги трупал от практиката.
– Разкажете нещо за семейството си?
– Както се казва, зад всеки успял мъж стои жена. Благодарен съм на съпругата ми Силвия, която винаги е зад мен. Дъщеричката ми е на 5 години и се казва Михаела.
Мария Димитрова