Културата, в която живеем, ни обуславя, но където и да отидем, ние носим в себе си семената на тази обусловеност. Всичко, което ни тревожи, е вътре в ума. Хвърляме вината за сполетялото ни нещастие върху средата, върху ситуацията и вярваме, че променим ли обстоятелствата, ще намерим щастие. Но ситуацията, в която сме се озовали, е само вторична причина за нашето страдание. Първичната е вроденото незнание и произтичащото от него желание нещата да се стекат по Друг начин.
Решаваме да избегнем стреса в големия град, като отидем край брега на океана или в планината. Или пък заменяме самотата и трудния живот на село с вълненията на големия град. Промяната може да бъде приятна, защото вторичните причини се променят и ние изпитваме доволство. Но не задълго. Коренът на нашето недоволство се пренася заедно с нас в новия ни дом и от него израстват нови неудовлетворения. Скоро отново започваме да се мятаме между страха и надеждата.
В други случаи си мислим, че стига да имахме малко повече пари, по-добър другар в живота, по-красиво тяло, по-хубава работа или по-добро образование, щяхме да бъдем щастливи. Но сами знаем, че това не е вярно. Богатите също страдат, новият съпруг или съпруга ни разочароват в някакво отношение, тялото остарява, новата работа става безинтересна и т. н. Докато смятаме, че причината за нашите нещастия е във външния свят, задоволяваме желанията си временно. И тъй като не разбираме това, ветровете на желанията ни подхвърлят насам и натам, а на нас ни е все по-трудно на намерим покой и удовлетворение. Направлявани от карма, непрекъснато сеем семена за бъдеща кармична жътва. Подобно поведение не само ни отклонява от духовния път, но и ни пречи да намерим удовлетворение и щастие във всекидневния живот.
Докато се отъждествяваме с привързаностите на неустойчивия ум, ние подхранваме отрицателни емоции, породени от разрива между това, което сме, и това, което искаме да бъдем. Действията, извършени под влиянието на тези емоции – а такива са почти всички наши действия в обикновения живот, – оставят кармични следи.
Карма* означава „действие“. Кармичните следи са резултатите от тези действия – те се съхраняват в нашето съзнание и оказват влияние върху бъдещето. Донякъде кармичните следи могат да се проумеят при съпоставка с тъй наречените на Запад нагласи, скрити в подсъзнанието. Те са предразположения, модели на вътрешно и външно поведение, вкоренени реакции, привични схващания. Определят както емоционалната ни реакция във всички ситуации и интелектуалните ни разбирания, така и типичните за нас емоционални навици и интелектуална закостенялост. Пораждат и обуславят всяко действие, с което отвръщаме на всяко преживяване в нашия опит.
Ето един пример за дейността на кармичните следи в по-обобщен план, но същият механизъм работи и на най-необозримите и скрити дълбоко нива на опита: човек израства в дом, където често избухват свади. По-късно, може би трийсет или четирийсет години по-късно, след като отдавна е напуснал родната къща, той върви по улицата и минава покрай дом, чиито обитатели се препират. Същата нощ сънува, че се кара с жена си. На сутринта се събужда огорчен и затворен в себе си. Жена му забелязва това и реагира на неговото настроение, но той само се раздразва още повече.
Тази последователност от преживявания дава представа какво са кармичните следи. В детството си човекът е реагирал на свадите в своя дом със страх, гняв и обида. Усещал е отвращение, което е напълно естествена реакция, но то е оставило следа в съзнанието му. Години по-късно човекът минава покрай друг дом и чува караници: това е вторичното условие, което възбужда старата кармична следа, и същата нощ тя се проявява в съновидение.
В своя сън човекът реагира на дразнението с гняв и обида. Подобно поведение се определя от кармичните следи, натрупани в съзнанието му от детството и навярно заздравявани неведнъж в неговия живот. Когато жена му в съня – образ, построен изцяло от ума на спящия – го предизвиква, неговата реакция е отвращение, също както в детските години. Преживяното насън отвращение е ново действие, което създава ново семе. Когато се събужда, човекът е потиснат от отрицателни емоции, плод на предишни карми; чувства се затворен и отчужден от жена си. Нещата се усложняват още повече, след като тя реагира съгласно собствените си кармично предопределени привични нагласи. Става избухлива, на свой ред се затваря в себе си, започва да се извинява или да му угажда, но във всички случаи човекът пак реагира негативно и така посява още едно кармично семе.
Всяка реакция във всяка една ситуация – външна или вътрешна, в будно или в сънуващо състояние, – която се дължи на привличане и отблъскване, оставя следа в съзнанието. И тъй като карма определя реакциите, реакциите посяват нови кармични семена, а те от своя страна определят нови реакции и т. н. Ето как се умножава карма. Това е колелото на самсара, безкрайният цикъл от действия и ответни действия.
Този пример онагледява карма на психологическо ниво, но истината е, че тя определя всяко измерение на съществуването. Моделира както емоционалните и психическите явления в живота на човека, така и начина, по който възприемаме и тълкуваме съществуването, функционирането на организма и причинно-следствения механизъм, движещ външния свят. Всеки аспект на опита, бил той значим или маловажен, се управлява от карма.
Кармичните следи, оставени в съзнанието, са като семената. И също като семената те се проявяват само при определени условия. Както семето покълва и израства, когато влагата, светлината, хранителните вещества и температурата се съчетаят в точно определено съотношение, така и кармичните следи се проявяват, щом настъпи точно определена ситуация. Елементите на ситуацията, които спомагат за проявяването на карма, се наричат вторични причини и условия.
Полезно е да се мисли за карма като за причинно-следствен процес – това води до осъзнаването, че изборът, направен от нас в ответ на всяка ситуация, външна или вътрешна, има последствия. Веднъж щом разберем, че кармичната следа е семе, което поражда нови кармично предопределени действия, бихме могли да се възползваме от това разбиране и вместо да трупаме негативни влияния, да създадем подходящи условия, които биха променили нашия живот в положителна насока. Или, ако знаем как, можем да заставим емоциите да се освободят с пораждането си. В този случай не се създава нова карма.