Лазаруване е обичай от едно време, които се празнува в България. По старата българска традиция той се отбелязва в съботата преди Цветница и Връбница. Освен, че е празник на пролетта, лазаруването е и ден на младите, в който момите намират своите момци или се женят.
По обичай лазарките са моми за женене, които обикалят по полето за плодородие и по къщите за здраве и благополучие. Те пея, а за това им се дават дарове. Полето газят по раззеленилите се култури, и опяват за плодородие и добра реколта, хубаво време. По махалите из селото и домовете на хората пеят за здраве, щастие и късмет. От миналото е останала традиция момците да искат ръката на своята избраница именно на Лазаровден.
На този ден се почита Свети Симеон, известен и като братът от плът (но не и по кръв) на Господа плът, който е и негов сродник. По право той не е истински негов брат, а съюзник и помощник в земните му дела. Той е син на Клеопа и брат на апостол свети Яков, йерусалимският първи епископ.
В тяхна чест православната църква отдава почит по Лазаровден.
След възнесение на Спасителя, светията Симеон проповядвал в Юдея Евангелието. В годините 62 или 63 брат му Яков е убит брутално с камъни. На мястото му йерусалимските християни сложили Симеона. По данни от древни находки, църковното предание, разказва, че той е управлявал църквата в Йерусалим над 40 години и бил нейният йерусалимски епископ.
Докато траела юдейската война, Симеон заминал с останалите християни за град Пела, на изток от реката Йордан, където попаднал под властта на Ирод Агрипа II. По-късно отново се завърнал в Йерусалим, където управлявал църквата до края на земния си път.
Когато превзели Юдея, римляните започнали да гонят потомците от Давидовия род. Щом довели Симеон при Атика, царския наместник, римляните пробвали да го накарат да се отрече от вярата си в Христос. Подложили го на мъчения, но дори на преклонните 120 години Симеон не се отрекъл от своя Бог и християнските си убеждения. През 107 г. Симеон е разпънат на кръст.