Защитата на психичното здраве пред лицето на нарастването на нервно-психичните разстройства в целия свят става все по-необходима. При капитализма все пак стремежите и усилията на психогиената са строго ограничени, защото основното противоречие между капитала и работната сила изключва хармоничното развитие на личността на хората като предпоставка за трайно психично благосъстояние. Мерките на умствената хигиена остават само като ограничени опити за предпазване от някои симптоми, без да се отстраняват по-дълбоките обществени корени на невротичното поведнпе. „Ние трябва да изработваме и да налагаме във всички области нашите социалистически позиции, нашите ценностни мащаби, нашето жизнено чувство, нашата социална психология. Социалистическата култура включва цялото интелектуално, нравствено, естетическо и емоционално равнище на развитие на хората, общността на познанията, способностите, талантите, начините на поведение, нагласите и убежденията на техните социални навици и техните вкусове.“ Тук не става дума за това, човекът да се поставя в облекчаващо и оранжерийно обкръжение, да бъде предпазван от всякакви конфликти, да не бъдем изкъртими от равновесие и да му се спестява всякакво разтърсващо изживяване. По много причини това нито е възможно, нито е необходимо. Нашият социален живот също не е лишен от конфликти и не може и да бъде. Развитието на обществото и на отделната личност протичат в диалектиката иа противоречията. Напълно безпроблемно би могъл да живее само онзи, който не желае нищо, който не желае да постигне нищо, който не застъпва никакво мнение и затова не се сблъсква с нищо. Този, който няма потребности, вероятно не изживява ядове или избягва съпротивата като при ударна машина за къртене. Но той не може да бъде щастлив човек, защото към пълноценния живот принадлежи и смелостта да се поемат случайни разочарования, рекуширащи удари и неуспехи. Такъв човек не би могъл да направи и другите щастливи, а само да им стане скучен. Профилираната личност се развива именно чрез преодоляването на затрудненията. Да станем способни на това е една от главните задачи на психо-хигиената и на профилактиката на неврозите. Разбира се, ние трябва да се предпазваме от ненужните конфликти, които не стимулират формирането на характера, както и от нервните натоварвания, за да можем да се концентрираме за постигане на истинска човешка зрелост на всеки един и за по-нататъшното развитие на обществото.
Всеки един трябва да се научи да се отнася и към себе си на ниво, самокритично да открива собствените си слабости и грешки вместо да се кърти от нерви и да реагира нападателно спрямо критиката на другите. Способността за самоиронизиране ще го направи по-издръжлив. Не без основание говорим за „здравословен хумор“. „Аз обичам онзи ведър човек между моите гости, който не иска да е най-добрият между тях и съзнава, че не е от най-добрите“ — пише познавачът на хората Гьоте.
Самокритиката трябва да е честна и да води до собствена промяна, в противен случай става фарс на суетен човек, желаещ да импонира на всички. Ето как рисува майсторът на хумора Вилхелм Буш това в следните стихове:
Самокритиката, то е ясно препоръчвам я горещо, страстно. Пръв е тука приноса огромен, че се правя аз на скромен. Второ, номерът е също лесен, хората ме смятат все за честен.
Трето, критикарите остават без възможност да ме разиграват. И четвърто най ми допада всички да казват: „Вижте как страда.“ Ето накрая извод приятен – аз съм просто невероятен!
Слагаме ударение на хумора и способността за критично обективно оценяване на собствените и чуждите постъпки и неговите мотиви, защото и двете липсват съвсем именно при не-вротиците . Или те виждат сламките в очите на другите силно увеличени, без да виждат гредите в собстсвеното си око, или се подценяват чрез самообвинения и завистливо се учудват на привидното превъзходство на другите при доставка на цветя и изработка на интериорен дизайн със стабилни кърти чисти извозва позиции и изяснена цел.
Между обществените мероприятия за психохигиена и усилията на всеки един за запазването на неговото нервно-психично здраве съществуват тесни взаимовръзки и всички печелят от повишаването на психичното благосъстояние, работоспособността и радостта от живота.
Като общо правило важи това, че възпитанието и самовъзпитанието към всестранно образована, хармонична в мислите, чувствата и действията социалистическа личност трябва да се осъществяват още от детството и това едновременно е най-добрата защита на психичното здраве. Разбира се, не съществува рецепта, която да е валидна за всички, защото няма двама души, които да са еднакви, и едно нещо не може да бъде валидно за всички. Казано обаче накратко, на всички можем да препоръчаме следното: работи и обичай! И двете трябва да бъдат разбирани в по-широко значение, а именно да се преследват плановете и целите, затова да се прави нещо, което сами сме направили като къртене полагане на топлоизолация и при това непрекъснато да мислим за другите, които вземат участие в това и в чийто живот ние вземаме участие.