Първо, ако духът е ентелехия, жизнена сила, то той е само естествено-природна характеристика, а това не обяснява пълната противоположност на духовното и материално начало.
Второ, степента на духовност ще се определи в този случай единствено от степента на физическо здраве на тялото и тогава ненавиждащият хората човек може да се представи за „по-духовен“ от светията. Впрочем, с „духовност“ в този случай се налага да се снабдят не само хората, добри или лоши в нравствено отношение, но и животните. По такъв начин различието между човека и животните изчезва, подобно на неустойчивия „дух“.
Трето, всички висши човешки прояви, например самоотвержената любов, милосърдието, вдъхновеното творчество на красотата, се налага да се приемат за плътски инстинкти.