Основното при всички форми на умственото лечение е, че умът на болния възприема силен ток от насърчаващата и животворна мисъл, освобождава се от страха, от болестта, от отрицателните мисли и поглъща п разпределя по тялото значително по-голямо количество прана. Така неблагоприятните самовнушения отпадат и природата започва отново безпрепятствено да извършва работата си. Инстинктивният ум се заема да възстанови и продължи ръководството на процесите по поддържане на жизнения процес в тялото такъв, какъвто трябва да бъде.
Почти всички форми на окултното лечение създават нова умствена атмосфера за болния. Теорията и практиката на умственото (психическото) лечение са основани върху факта, че умът въздейства върху тялото. Зле насоченият ум може да причини объркване па функциите му, докато същият процес, насочен правилно, е в състояние да възстанови здравето на човека.
Важен принцип е да се ползват положителни твърдения, да се насочва мисълта на болния към здравето. Накратко казано, утвърждава се формулата: „Х. е здрав!“, а не „Х. не е болен!“ Изграждайте идеал за здравето в ума ‘на болния, към който той ще се стреми и несъзнателно, щом ви повярва. Не правете отрицателни констатации: „Колко си слаб, колко си болен, положението ти е тежко …“ и т. н., а настоявате: „Ти си силен, здрав, лесно ще се справиш!“ Истината е, че повтаряйки с думи или мисли положителното, вие в действителност го утвърждавате, изграждате съществуването му, тъй като мисълта има огромна реална сила.
Винаги трябва да имате и да държите по време на умственото лечение (както и при праничното) мисловния образ на състоянието, което искате да постигнете. Този образ се проектира пряко и косвено в мисълта на болния.
Провеждайте преди започване на лечението кратък разговор с пациента относно начина на въздействие на ума върху тялото. Не се впускайте в теоретизиране и сложни обяснения — спрете се главно на резултатите, които целите. Той трябва ясно да разбере какво се надявате да постигнете и доколкото е възможно, приобщете неговите усилия към вашите. Помогнете му да си изгради мисловен образ, какъвто вярвате, че е образът на излекуваното място, орган, част на тялото и- т. н. При удобен случай, но без да прекалявате, подчертавайте отново, даже с факти от самото лечение, силата на ума и мисълта, тъй като с това ще повишите интереса на болния, и желанието му да бъде излекуван ще направи лечението по-успешно, той ще стане – значително по-възприемчив.
При различните форми на умственото лечение се ползват принципите, на които се спряхме по-горе. Те са двете страни на една и съща монета. При внушението се използват словесни изрази, а при лечението с мисъл от разстояние — телепатията. Умът възприема задачата и я препредава на инстинктивния ум за изпълнение или в най-лошия случай — поне не му пречи да я изпълни.