Как да пристъпим към този въпрос, който дори и най-развитите, въплътени в тяло умове на нашето време могат да разберат съвсем слабо? Как може крайното да изрази безкрайното? Духът, седмият принцип на човека, е Божествената Искра, нашето най-ценно наследство от Божествената Сила, лъч от Централното Слънце, Истинският Аз. Думите не могат да го изразят. Нашият ум не може да го разбере. Той е душата на Душата. За да го разберем, трябва да разберем Бога, защото Духът е капка от Океана на Духа, прашинка от пясъка на бреговете на Безкрайността, частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причината за нашата еволюция през всичките тези изтощителни епохи. Той е бил първото и заедно с това трябва да бъде последното, което ще се появи в пълното съзнание. Когато един индивид достигне до пълното осъзнаване на Духа, той ще е толкова по-висш от човека, че подобно същество в настоящия момент е невъобразимо за интелекта. Затворен в голям брой материални обвивки, той е чакал през дългите и отегчителни епохи и за най-беглото му познаване и е готов да продължи да чака векове наред, докато не бъде напълно осъзнат. Човек ще се изкачи по много от стъпалата на своето развитие, от човека до архангела, преди Духът да изяви напълно себе си. Духът е това в човека, което е най-близо до центъра, най-близо до Бога. Осъзнаваме съществуването на Духа вътре в нас единствено в някой случаен скъпоценен момент и в такива моменти осъзнаваме нахлуването на ужасяващото присъствие на Неизвестното. Тези моменти могат да дойдат, когато човек е потопен в дълбока религиозна мисъл, докато чете поема, предаваща скъпоценно послание от душа на душа., в час на нещастие, когато всичко изглежда изгубено и ние чувстваме нуждата от дума, идваща направо от същество, по-висше от нас. Когато тези моменти настъпят, те оставят в нас покой, който никога след това не ни напуска напълно, и ние завинаги сме станали други хора. В момента на озарение или на изгрева на Духовното съзнание усещаме и реалното присъствие на Духа. В такива моменти осъзнаваме нашата връзка и единство с Центъра на Живота. Чрез посредничеството на Духа пред човека се разкрива Самият Бог.
Не можем да отделим много време на този въпрос – той завладява човека и думите изглеждат прекалено слаби, за да се използват за него. Онези, които са почувствали импулсите на Духовния ум, са осъзнали макар и слабо постоянното присъствие на Духа, въпреки че не могат да схванат пълното му значение. А онези, които не са преживели тези неща, няма да ни разберат, дори да напишем цели книги с нашите несъвършени понятия по този въпрос. Затова ще преминем нататък, вярвайки, че сме събудили в ума ви най-малкото едно слабо желание да влезете в по-тясна връзка с тази най-висша част от Аз-а – самият Аз. Покоят на Духа е във вас.