Многобройни свидетелства — стари писмени паметници, папируси, археологически находки — доказват, че много преди рождението на Христа древните китайци, индийци, египтяни, японци, гърци и римляни са ценели високо чесъна не само като храна и подправка, но и като лекарство.
Древните гърци и римляни използвали чесъна като лечебно средство при повече от сто вида страдания. Гръцкият лекар Хипократ предписвал чесън при чревни заболявания, събиране на вода в тялото, проказа, епилепсия и болки в гърдите. Диоскурид, „бащата на фармацията“, препоръчвал чесъна срещу сънна болест, кръвясали очи, кожни болести, възпалени крака, кашлица, храчене на кръв, водянка, глисти и ухапване от отровни змии.
Около един век след раждането на Христос римският историк и естественик Плиний Стари записал различните оплаквания, които се лекуват с чесън. Между тях са астмата, язвите, жълтеницата, възпалението на лимфните възли, лудостта, възпалението на диафрагмата, катарите, главоболието, спазмите, херниите и луничките. Гален, един от най-известните лекари на древността, също препоръчвал чесъна при много заболявания. Негова е рецептата за смесване на смачкан чесън с брашно и налагане на гнойни рани. Той твърди, че тази смес е полезна и при ухапване от хищни животни, отровни змии и бесни кучета.