За осъществяване на комуникацията между свързаните към интернет възли са установени специални правила. Тези правила съдържат много функции, групирани в протоколи. Тази фамилия протоколи се нарича ISP или понякога просто я наричат TCP/IP.
Протоколите са базирани на нивата от модела OSI/ISO. По-ниските слоеве от модела изпълняват технически функции, докато средните слоеве се използват от приложения и разчитат на факта, че функциите в по ниските слоеве работят безпроблемно. Протоколите от горните слоеве са базирани на функционалността. Която изисква дадено приложение откъдето следва, че се намалява значително сложността на приложенията. Всяко едно приложение може да установи лесно връзка през интернет, без да се налага да знае нещо за хардуера, който се използва за достъп до интернет, като например модем или маршрутизатор.
Въпреки, че пълния OSI/ISO модел се състои от седем слоя, IPS модела използва само четири от тези слоеве: слоя за връзка, мрежовия слой, транспортния слой и слоя за приложения. Най-ниският слой е слоя за връзка и той е отговорен за мрежовия достъп. Той свързва възела и канала и определя правилата за това свързване. В резултат на това, по канала се изпраща сигнал. Този сигнал се образува от пакети, изградени от серии от битове, които съдържат информацията. Сигналът се предава през физически порт (например паралелен или RJ-11 порт) на канал, който може да е оптичен или меден кабел. Типичните протоколи за слоя за връзка са FDDI, и РРР (Point to Point Protocol). Софтуерът за слоя на връзка е известен като драйвер за устройство и обикновено е вграден в мрежовата карта.
Мрежовият слой се намира над слоя за връзка. Той е отговорен за адресирането на данни и за прехвърляне на информацията. Протоколите определят начина на предаване на пакетите в мрежата, т.е. по какъв начин информацията се маршрутизира от начален към краен възел. Информацията се представя в сегменти и пакети. Един пакет се състои от набор от битове и байтове. Протоколът използван за мрежовия слой се нарича Internet Protocol – IP. Друг протокол, използван на това ниво е отговорен за мултипредаването, изразяващо се в изпращане на едно съобщение до множество получатели. Като се намалява необходимата честотна лента за изпращане на информацията. Този протокол се използва за аудио и видео предавания в интернет и се нарича IGMP.
Следващото ниво е транспортния слой, който е отговорен за доставката на данните до определен възел. Той показа как и дали може да се гарантира пълното, и точно получаване на информацията. Информацията се представя във формата на съобщения и сегменти. Съобщенията се състоят от група пакети. Транспортният слой накъсва по-големите съобщения на сегменти, които се предават. При този слой имат значение два протокола. Първият протокол е ТСР. Този протокол е основен и осигурява надеждно предаване. Вторият протокол е User Datagram Protocol (UDP) и предлага не гарантирана услуга. Която работи с парадигмата на най-доброто усилие.
Слоят за приложенията гарантира доставката на данни от едно приложение до друго, като приложението, от което се предават данните е разположено на същия или друг възел в мрежата. При предаването на информация този слой използва съобщения. Протоколите на това ниво са: Hypertext. Transfer Protocol (НТТР), който гарантира предаването на HTML. документи, Simple Mail Transfer Protocol (SMTP), който предава пощи от един възел към друг и РТР, който предава файлове между възлите.
Въпреки, че тази структура може да изглежда сложна, тя действително опростява изпълнението на набора протоколи IPS. Чрез сегментирането на информацията в съобщения, пакети, байтове, битове и сигнали, в зависимост от слоя, е по-лесно да се разработи софтуер.
Който да включва необходимите протоколи. Всеки слой може да се разработи отделно, без познания за останалите слоеве, при Което софтуера се опростява и е по-устойчив. Освен това така е по-лесно да се интегрира софтуер от различни разпространители в едно решение, дори и ако различните софтуерни продукти работят на различни нива.