В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.
Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
— Защо плачеш?
— Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене. — После му разказала всичко.
— Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
— Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града.Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.
За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.