Сократ не е оставил съчинения. Неговото учение ни е известно от трудовете на Платон и Ксенофонт. Понеже Платон влага в устата на учителя си и своите възгледи, а Ксенофонт не е притежавал философски способности, и мнозина историци се съмняват дали е предал точния смисъл на Сократовото учение, то учението на Сократ и неговият философски образ се възстановяват само чрез сравнение на това, което дават Платон и Ксенофонт.
Сократ както софистите не цени естествено-научните изследвания. Той се стреми към философия, която има за предмет човешкото добро и признава за първа необходимост всеки, който чрез собствен размисъл свободно си създава убеждения, независимо от обичаите и преданията. Но той не отрича обективната истина и общозадължителните закони, както правели софистите, а напротив счита, че достойнството на нашите представи и правотата на нашите действия зависят от съгласието им с това, което само по себе си е истинско. За него правилността на постъпките зависи от правилността на мисленето и затова си поставя за цел да реформира нравствения живот чрез истинското знание. То трябва да господства над постъпките и да посочва техните цели. Но като се поставя нравствения живот в зависимост от знанието, на първо място възниква въпросът: как може да се получи истинското знание?
Учение за познанието: Сократ твърди, че за никой предмет не може да се каже нещо, ако е неизвестно неговото понятие, неговата обща, оставаща равна на себе си същност и затова приема за изходна точка на всяко знание установяването на понятията. За да провери дали сам притежава такова знание той изследва своите представи, дали отговарят на този идеал на знанието. Той обаче, завършва своето самоизпитание с признание, че нищо не знае, защото новата идея за
знанието е съществувала у него като изискване, без да се е осъществила в научна система. Но понеже дълбоко вярвал във възможността на познанието и бил убеден в неговата необходимост, той излиза от съзнанието на своето незнание, за да търси истинско знание. За тази цел той се обръща към другите, които вярвали, че имали знания, та с тяхна помощ да добие знание. Това търсене на знанието става в диалектическа форма. Сократ изпитва другите, за да провери знанието им. Тъй като у тях няма истинско знание, то в резултат на изпитването, се разкрива тяхното незнание и молбата му да го научат неволно се превръща в ирония. По този начин Сократ искал да доведе всички до знанието, че нищо не знаят, каквото съзнание притежавал той, за да отстрани най-голямата пречка за истинското знание. След това той настоявал всеки, чрез сериозен размисъл под негово ръководство, да се стреми към идеала за знанието-образуване на понятие. По този начин главен предмет на техните изследвания става определянето на понятията, което се постига по диалектически индуктивен път.
Сократовата индукция не изхожда от точното й, по възможност, пълното наблюдение, но от обикновения опит на ежедневието, от общо признатите положения. Но все пак, като разглеждал всеки предмет от всички страни и като вземал предвид несъгласуващите се с определението инстанции, водел човешката мисъл към образуване на такива понятия, които да покриват целия даден материал и да съединяват без противоречия всички съществуващи признаци на обекта. Тези възгледи на познанието са имали голямо значение за по-нататъшното развитие на теоретическата философия, защото в тях не само се дава идеал, но са и поставени зародишите на логиката и теорията на познанието.