Главен и най-сигурен източник за изучаване на античната философия на миналото представляват съчиненията на самите философи. За жалост от цялата древна гръцка философия са запазени цели само съчиненията на Платон /почти всички/ и на Аристотел /около половината/.
Ето защо втори източник се явяват запазените фрагменти, или отделни откъси-мисли, изречения от съчиненията на философите. Такова съчинение от философските фрагменти за научно използване е направил най-напред френския учен Mulish в своя сборник „Fragmenta phisophozum”, излязъл в Париж от 1860-1881 г. в три тома. През 1903 г. е излязъл класическият труд в това отношение на немския учен Herman Diels, Die Fragmente der Vozsokratiker; през 1908 г. се е появила книгата на д-р Wilhelm Nestle, Die Vorsokratiker.
Остатъците от историческата философия са издадени от немския учен Hans въпроса за историческия произход на древногръцката философия в науката се застъпват две напълно противоположни гледища.Von Arnim сборник „Fragmente“, 1903-1905 година.
Третият източник за изучаване на античната философия образуват така наречените декографски материали. Това са материали, в които известни автори излагат учението на своите предшественици; било, за да се присъединят към тях, било, за да ги критикуват. В това отношение най-голяма ценност представляват свидетелствата на Платон и Аристотел. За техните предшественици ученикът на Аристотел -Теофраст написал специално историческо съчинение, в което излага физическите и философските възгледи на своите предшественици и така е положил началото на подобна литература.
Заслугата е пак на Herman Diels /1848-1922 г./, че през 1879 г. е издал в отделен сборник всички запазени доскографски материли /досежно гръцката философия/ в своя труд “Doxographi graeci”.
Най-сетне четвърти източник за изучаване на гръцката философия се явяват запазените биографически сведения за философите. Главните
сведения получаваме в това отношение за съчиненията на Диоген Лаертски /живял в ІІІ век пр. Христа// „За живота, учението и изреченията на прочутите философи” в десет книги/.
Диоген е използвал като свои източници съчиненията на някой си Никий от Никея, съвременник на Нерон.
По-подробно вж: Г.В.Хегел, История на философията, стр.270-272, т.І,1982, ІІ издание.