Старото Перу, е земя на чудновати легенди, които предизвикват удивление. Една от най-невероятните, но всъщност удивително правдива легенда разказва за градината, която по време на първите испански нашественици красяла Куско – тогавашната столица на инкската империя. Да, Империята на инките – най-могъщата, най-голямата, най-многолюдната държава, която някога са имали американските индианци.
Ненапразно градината в Куско била наричана „златна”. Всичко, какво я украсявало: растения, цветя, дървета и животни, всичко било от най-чисто злато, от метала, който за инките, е бил символ на техния небесен баща, символ на възвишеното Слънце. В нея било представено всичко, което заобикаляло жителите на Империята на слънцето. Например там имало съвсем обикновена перуанска нива, само, че пръстта в индианската нива не била пръст, а буца до буца самородно, чисто злато. Там растяла, разбира се, и царевица, натежала от пълни със зърно кочани: и пак стъбло до стъбло цяла била от злато. А тъй като поминъкът на населението не бил само земеделие, но и скотовъдство, в градината пасяло стадо лами с малките си – също от злато. Двадесетина снажни индиански пастири, които наглеждали стадото, били направени в естествен ръст от чисто злато. От чисто злато били излети и фигурите на индианските момичета, които, както прародителката си Ева в рая, берели златни ябълки от златни овошки. Там имало още много други златни дървета и златни храсти, по чиито клонки се люлеели дребни колибри и други перуански птици, направени от злато. По земята пък пълзели змии, също златни, а очите им били от скъпоценни камъни с тъмен цвят. В лехите цъфтели златни цветя, в чиито чашки вместо тичинки, блестели най-редки драгоценни камъни. По тях били наказали златни пеперуди, по стъблата пъплели златни бръмбари.
Златната градина в Куско, е може би най-фантастичната картина, която някога, е създала човешката ръка. Тази невероятна и напълно спорадична изповед на инките би трябвало да ни заинтригува не само заради скъпоценния метал, от който, е била направена, или заради изключителното художествено майсторство на авторите й, но и по друга причина, която буди недоумение: макар градината да представлява най-значителната картина на живота в империята, явно, е, че не са я сътворили инкските майстори златари, а други занаятчии, докарани навярно от покорената индианска крайбрежна държава Чиму. Така, че хората създали най-великолепния паметник на инкската земя, най-вероятно са били от чумуйско потекло, носители на други традиции и култура.