Collybia velutipes
ноември — март
Расте на кичури по живите и разпадащи се дървета и пънове и около тях: липа, бряст, дъб, бук, глог, върба, ясен и др. Среща се в широколистните гори на Рила, Пирин, Стара планина, Средна гора. Расте и в Парка на свободата — София, но в съжителство с отровния й двойник — отровната пънчушка.
Шапката е плоска, леплива, по средата малко гуглеста, подобно на шапката на челядинката. Цветът й е бледожълт до жълтеникав и към средата жълтокафяв. Повърхността й е силно леплива. Месото е бяло или белезникаво. Пластинките са белезникави и гъсто подредени — една голяма, една малка от ръба на шапката към пънчето, но не са заловени за него, което лесно се отделя от шапката. Пънчето е плътно, жилаво и към основата си става по-тънко. Цветът му към шапката е светложълтеникав, а надолу постепенно преминава в кафяв до чернокафяв. Покрито е със слаб мъх. Гъбата издържа на студ — тя е единствената гъба, която е връзка между есенните и пролетните гъби. През месец март изчезва, за да отстъпи мястото си на красивото керино ухо — предвестника на пролетните гъби.
Употребява се за приготвяне на супи, салати и др.
Нейният двойник е отровната пънчушка (Hypholoma fasciculare), която при благоприятни условия расте до м. януари и от която се различава по кадифеното си пънче, което е без пръстенче и има белезникави пластинки. Отровната пънчушка има серножълти до зеленикави пластинки и серножълто пънче с прилепнало кафяво малко пръстенче. Пънчето й не се стделя от шапката, както на зимненката.