Философията е любов и стремеж към знанието и мъдростта. Според Сократ философствуващият не притежава цялостната истина, но той е оня, който я търси, Карл Ясперс пише:”Философията означава да бъдеш винаги на път. Нейните въпроси са по-съществени от отговорите и всеки отговор води до нови проблемни постановки. Но това “да бъдеш на път”-съдбата на човека не се съдържа в изказвания и определения: то не е във формулировки и изповедания, но в историческото превъплъщаване на човека, във възхождането на неговото битие. Да бъде спечелена тази действителност в определена ситуация, в която се намира човекът, е смисълът на философствуването:”
Имануел Кант смята, че философията следва да намери отговор на следните въпроси:
1.Какво мога да зная? /гносеологически, теоретико-познавателни аспекти на философията/.
2.Какво съм /аз/, какво трябва да върша? /нравствено-практически аспекти на философията/.
3.На какво мога да се надявам? /религиозни аспекти/.
4.Що е човек? /философска антропология/.
Георг Фр. Хегел дефинира философията като наука за Абсолютното. Нейната задача е: да опознае това, което е вечно и съществуващо само по себе си като диалектическо развитие и разкритие на Абсолютната идея.
От философията се изисква да създаде такава система от възгледи, която на практика да удовлетворява ума и сърцето на човека и в това отношение теоретическите и практическите тенденции са неотделими. Естествено това поставя пред философията разрешаването на най- кардиналните проблеми и загадки, които са вълнували човечеството в неговото историческо развитие.
Практическите тенденции в това отношение се свързват с въпроса, какъв е смисълът на човешкото съществуване. Така например, според Сенека, философията трябва да бъде възпитателка на човечеството, тя е изкуство как да живеем, тя е учение за морала, което трябва да ни ръководи по пътя към добродетелността, към която трябва да се стремим.
Марк Аврелий е отстоявал становището, че задачата на философията е “образуване на характер и успокояване, хармония на духа” /виж съчинението му “Към самия себе си”/. Понятно е, че в случая се поставя акцент върху практическите задачи и резултати на философията. Друга, противоположна крайност на това, е отчитането единствено на теоретичното значение на философията. Типичен пример за това е неокантианството /Марбургската и Баденската школа/, според което се отрича въобще значението на обществените науки и задачите, които те си поставят.
В нашата съвременност в тази насока са налице редица абсурдни постановки. Така например философстващият писател-екзистенциалист Албер Камю смята, че невъзможността да се разрешат основните онтологични проблеми и абсурдът в развитието на Вселената и на човечеството водят и до пълния абсурд в съществуването на отделната личност, тъй като всяка човешка дейност е безсмислена. Камю е илюстрирал тази своя концепция с мита за Сизиф; затова-според него-практическата задача на философията е да реши проблема за самоубийството./?!/.
Уйлям Джеймс намира, че философията има за обект остатъка, утайката от въпросите, които екзактната наука като цяло за дадено време не е успяла да разреши, и -следователно-философията има за задача да намери разрешението на тези най-трудни и неразрешими въпроси с възможностите и в границите на своя специфичен понятийно-категориален апарат.
Според Бертран Ръсел задачата на философията е:
а/да ни даде анализ за съставяне на цялостна картина на света;
б/да ни даде анализ на редица познати, но комплексно неясни понятия;
в/да даде логически анализ на понятията, съдържащи се в предмета на другите научни дисциплини;
Явно Бертран Ръсел схваща твърде ограничено и еднопосочно задачите на философията, свеждайки ги единствено до логическия анализ на понятията и категориите на научното познание.
Българският философ Димитър Михалчев /последовател на немския философ Йоханес Ремке/ много сполучливо обобщава изключително разностранния характер на задачите, които се поставят пред философската наука. Той ги свежда до следните три въпроса:
1.Какво представлява /от само себе си/ светът като цяло, какво е неговото битийно основание и каква е неговата същност?
2.В що се състои познаването на света?
3.Какъв е смисълът на света и на човешкия живот?
Общата задача на тези проблеми е да се определи и обясни светът като цяло и отношението на човека към Бога-Първосъздателя на всичко, творението и човешката общност.