Сократ е роден 469 г. пр. Р. Хр. от небогати атински граждани. Неговият баща Софрониск бил ваятел, а майка му Фенарета била акушерка. В юношеската си възраст Сократ изучавал изкуството на баща си, но заедно с това усвоил всички познания, които биха могли да получат младежите в Атина. Запознал се със софистите и техните похвати и се убедил, че дейността им е вредна. Вслушвайки се в своя вътрешен глас, който взел за божествено откровение, Сократ се отдал на сериозно самоизпитание и на непрекъсната работа за нравствено усъвършенстване на себе си и на своите граждани. Неговите изследвания и научната му дейност в Атина се основавали на дълбоко религиозно чувство и били насочени към висока нравствена цел. Той не принадлежи към никоя философска школа, нито имал намерение да създаде своя, но използвал обичая на атиняните да обсъждат всички научни и обществени въпроси публично и бил в духовно общение с всички. Той правел впечатление със своята грозна силеновска външност, остър хумор и непобедимо остроумие. Всички издигнати личности на времето, особено младежите били очаровани от неговата любезност, сърдечност, великодушие и безгранична преданост към другарите и дълбоко го почитали. Като изоставил домашните си работи, Сократ всецяло се посветил на своя висш дълг. Около него се образувал кръжок от почитатели, между които имало и почитатели от знатната младеж. Такъв почитател е бил Алкивиад. Сократ не взел активно участие в политическия живот и се задоволявал само честно да изпълнява своя дълг като гражданин. Той участвал в три военни похода. Но на 70 годишна възраст Сократ бил обвинен, че се опитва да въведе нови божества в религията, и че развращава младежта. Отначало обвинението излизало от неговите противници и имало личен характер, но по-късно му придали политически характер. Той, който принадлежал към аристократичното течение, бил представен от демократите като най-популярен и деен софист и върху него стоварили вината за упадъка на народната нравственост. Хелиастите били склонни да накажат Сократ по-слабо, но неговата дръзновеност ги дразнела и го осъдили на смърт. Изпълнението на присъдата било отложено за 30 дни, поради делоските тържества. На Сократ се давала възможност да избяга, но той не искал
да се възползва от нея и до последния момент на живота си останал верен на закона. През 399 г. пр. Хр. на месец май той спокойно изпил поднесената му отрова. Опитът на демократите като убият Сократ, да върнат старото време, останал напразен, защото Сократ бил най-малко виновен за отминаването му. Напротив, той сочил, на съвременниците си, че най-подходящото средство за подобрението на съществуващото положение-това е нравствената реформа. Смъртта на Сократ вместо очакваните резултати дала обратен ефект. Краят на философа бил велик триумф за неговото дело, блестяща кулминационна точка на неговия живот, апотеоз на философията.