Главен предмет на Сократовите изследвания е човешката дейност. Като има предвид несъгласията на натурфилософите и незадоволителните резултати, до които те дошли, той отхвърля натурфилософското умозрение, като безнадеждно и счита само етическото изследване по силите на човешката познавателна способност и единствено ценно за човека. Ръководната мисъл в неговата етика е свеждането на добродетелта до знание. Сократ не само счита; че за да постъпва човек справедливо, трябва да знае, що е справедливо, но и твърди, че онзи, който знае що е справедливо, не може да постъпва несправедливо. Понеже доброто служи за полза, а всеки желае
собственото благо, то няма човек, който да не желае да върши добро. Затова Сократ счита, че за да станат хората добродетелни, трябва само да им се обясни що е добро. Добродетелите не само възникват от обучение, но и сами по себе си са знание, например храбър е онзи, който знае как да се отнася към опасностите, благочестив-който знае, що е справедливо по отношение на боговете, справедлив-който знае, що е справедливо по отношение на хората.
Сократ се задоволява с общи разсъждения за знанието като добродетел, без да дава систематично изложение на това знание и без да посочи метафизическо и антропологическо основание за него. За него е трудно да определи що е добро. Той твърди, че знанието прави човека добродетелен. Затова той от една страна нарича справедливо това, което съответства на държавните и неписани божествени закони, а от друга страна-сочи ползата като основа на нравствени постъпки. От тук вади определението, че добро е полезното за човека и придава на доброто относителен характер. Все пак той признава за безусловно полезно и от първа необходимост грижата за душата и за нейното усъвършенстване. Но поради липса на систематически изследвания на етическите въпроси, той не е могъл да развие този възглед.
Макар и да е неудовлетворително научното обоснование на Сократовия морал по съдържание той е благороден и чист. Той изисква хората да добиват независимост чрез ограничаване на нуждите си, умереност и закаляване и да ценят усъвършенстването на духа повече от всички външни блага. Прославя дружбата и иска човек не само да желае, но и да прави добро на другите. Признава голямото значение на държавния живот и вменява в дълг на всеки според силите си, да вземе участие в него. Сам Сократ се стараел да подготви полезни граждани и длъжностни лица за държавата и изисквал такова подчинение на законите, от което той не се отказвал, даже когато е трябвало сам да изпълни смъртната си присъда. Като твърдял, че само знанието прави способни хората за справедливи постъпки, настоявал само знаещите да се занимават с политическа дейност и на тях да бъде поверена властта. Особено остро осъждал ненавистта към труда и занаятите, която проявявали тогава атиняните.