Това е централното учение на Религията и едничката сигурна основа на морала. „Един само без втори“, казва индусът. „Господ, пред и след Когото няма друг“ твърди зороастренецът. „Слушай, Израилю, Господ, Бог наш, е Господ един“, проповядва евреинът. „Друг Бог, няма, освен Единаго Бога“, провъзгласява християнинът. „Няма друг Бог, освен Бога живият, себесъществуващият Бог.“, изтъква мохамеданинът. И всички останали религии проповядват същото. Даже диваците, които се кланят на различни форми, винаги изтъкват, че зад тия форми съществува един „Велик Дух“, често определян с такова наименование, че ясно са вижда Неговата вездесъщност.
Той съществува Сам за Себе си, Безграничен, Вечен, Единият Живот, от който всички животи зависят, Единното Съществуване, от което всички съществувания са произлезли: „Моето име е Този, който е дал форма на всичко“. Всичко съществуващо се носи в Него: „защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме“. Него са сравнявали с океан, чиито вълни се вселените, а капките – милиардите форми; – с огън, от който изкачат милиони искри, и всеки лист е един живот. Той е по-широк от пространството, и в Него се движат неизброими милиарди звезди, всяка една център на една система. Той е по-дребен от атома, защото обитава в всеки един атом, като негов живот, който го одухотворява. Няма нищо толкова обширно, че да надмине Неговите граници; няма нищо тьй дребно, че да Му избегне. „Той няма нито форма, ни цвят, ни очертание“, но всички форми черпят своята красота от Него, всички светове са части от Неговата бяла светлина, всички очертания са изрази на Неговата мисъл.
Когато гледаме вечните планини, те ни говорят за Неговата сила; когато гледаме океана, безспирно подвижен, той ни говори за Неговата дейност; усоите на девствените лесове са изпълнени с Неговото безмълвие; потокът, ручеят, птичата песен, шумоленето на листата от вечерния лъх са нотки в Неговата песен; мекорунестите овце, до колене в благоуханна трева, заветните губери-поляни, преспите сняг, жарта на слънцето, хладната сянка на пещерата, – са различни видове проява на Неговата красота. Той говори чрез висшите полети на сладката поезия, чрез величавостта на благородната проза, чрез стройната мелодия на високите симфонии, и чрез мощните хармонии на бурните акорди. Той е началото и краят на копнежа у мистика, на героизма у мъченика. Той шепне в майчината нежност над детето. Той трепти в буйния пулс на юношата, усмихва се в свенливия поглед на девойката, милва чрез нежната ръка, положена върху разпалена рана. Той се разкрива чрез пророка, светията и учения. Той е сила за слабия, щит за праведника. Той изпълва световете, но обитава в сърцето на човека. „Небесата проповядват славата на Бога““ и „както утешава някого майка му“, така Той утешава опечаления. Той е „Най-велик, най-добър, най-красив, най-мощен, най-мъдър, най-хармонично устроен, най-възвишен в святост, даващ с щедра ръка, обилен в даряване блаженство. Той е, Който ни е създал, Който ни образува и поддържа най-блаженият дух“. Той е баща, майка, съпруг, приятел – на духовете, които са произлезли от Него. Той е „съвършеният Дух“, който „прониква всичко това“. Все пак Той е нещо по-велико и от всички вселени взети вкупом:
„Знай, че аз съм. И света поддържам с една невидима своя частица“.
Когато фактът на Божественото Единство е основата на религия и морал, неговото реализиране дава сила и сладост на живота. Защото човекът е един живот в Божията вечност и, понеже споделя Неговата природа, той не може да престане да съществува. Този едничък Живот се проявява в безкрайно разнообразие на форми и всички животи са едно в Него. От което следва, че ние винаги сме деца в дома на Отца Нашего и братя помежду си. Наред с виждането на Божеството във всички и във всичко, ние схващаме, че всичко отива към един блажен край. Бидейки само частица от Божеството, всеки един от нас е несъвършен и нашите несъвършенства са причина на нашите дисхармонии. Но ние сме отломки, които растат, израстват към съвършенство, както препоръчва Христос: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец.“ За да достигнат до това съвършенство персите се молят всяка сутрин така: „С помощта на най-добрата Чистота, с помощта на Висшата Чистота, о, Ахура Мазда, дано Те видим, дано се приближим до Тебе, дано станем едно с Тебе завинаги“. Когато постигнем това съвършенство, ние ще постигнем Единството.
Тези многобройни Аз-ове – свръхчовешки, човешки и под-човешки – със всички частици от Единия Аз, и следователно предназначени да се усъвършенстват.
Те са само откъслечни светлини от Тебе. Доброчестината е нашата неизбежна съдба:
Едното далечно божествено време. Към което цялото Творение напредва. Защото, било на тази земя, или на някоя друга, било в блаженство на висшето небе, или посред страданията на дълбокия ад, ние не можем да излезем вън от всеобемния кръг на Божественото Единство, и, следователно, ние сме осигурени завинаги. Както е казано с хубавия език на еврейския певец:
Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побегна?
Възлеза ли на небето – Ти си там; слеза ли е преизподнята – и там си Ти.
Взема ли крилете на зората и се преселя на край море, –
и там Твоята ръка ща ме поведе и Твоята десница ще ме удържи.„
Освен това, бидейки частици от Божеството, ние можем да намерим Бога, като се спуснем в неизмеримите глъбини на нашето битие, зад нашите променливи чувства и мисли и желания, вътре в нашия Дух, който е излязъл от Него и винаги обитава в Него. Това, което е вечно в нас, нашият най-дълбок Аз, е Бог. Ето защо индийските Писания учат, че както по едно парче от плат ние знаем целия плат, както по едно парче злато ние знаем цялото злато, както по едно парче желязо ние знаем цялото желязо – с каквото име и да наричат хората предметите, направени от тия материали; тъй когато знаем единия Аз, ние наистина знаем целия Аз – Бога. Ето защо и Христос обявява, че да знаеш Бога е живот вечен и, на друго място: „ето, Царството Божие вътре във вас е.“
Но божественият Аз може да намери само този, чийто живот е чист, който е безкористен, предан по сърце, съсредоточен по ум. Само „чистите по сърце… ще видят Бога“.
Който не се е отказал от лошите си пътища, не е себеобладан и съсредоточен и не си владее ума, няма да го постигне, дори и ако обладава знанието.
Наистина Аз-ът може да се постигне с постоянна дейност, чрез истинна преданост, чрез съвършено знание, чрез служенето на мъдреца, който изучава Брахма. Този, Когото непорочните предани виждат, е наистина в средата на тялото и има светли и чиста природа.
О, мъже и жени! Когато вашите вродени страсти, вкоренени дълбоко във вас, бъдат очистени, и когато вашите грешни мисли бъдат напълно захвърлени, тогава вие ще бъдете възнаградени за това велико постигжение. Затова стегнете се за това висше дело, защото в противен случай вие ще бъдете принудени да възкликнете: „Уви, уви…“
Такъв е тесният дървен път, по който само може да се разбере изречението на св. Анселм: „Стани това, което си.“