Европа следи изкъсо брака по сметка между ГЕРБ и „Атака“.
Добре е правителството да има 4-годишен план за действие и стабилно мнозинство, казва евродепутатът от ЕНП Надежда Нейнски в интервю за днешния брой на в. „Сега“.
„Основната дума, с която може да се определи поведението на ЕС спрямо нас, е „очакване“. Към България има голямо очакване. Което е бонус, защото се изразява в окуражителни жестове спрямо България, но и много голяма отговорност. Защото ако големите очаквания не бъдат оправдани, реакцията към страната ни ще бъде много сериозна. Брюксел се стреми да даде възможност на новото правителство да покаже способността си да извърши всички онези реформи, които предишното не успя и които станаха причина за спирането на така необходимите ни пари от европейските фондове, както и за разрушаването на международния имидж на България“, казва Нейнски по повод първите сто дни на правителството. На въпрос дали „размразените европейски пари и допълнителната помощ за закритите ядрени реактори са знак за доверие към новото правителство ли са, или просто сега приключиха процедури, задействани от предишния кабинет“ тя отговаря: Определено са знак на доверие към новото правителство. За да са успешни реформите, високата обществена подкрепа е задължително условие. Брюксел в голяма степен очакваше да има стабилно мнозинство, което не се случи в България и бе съставено правителство на малцинството. Независимо от парламентарната подкрепа в период на кризи и големи очаквания за реформи едно гъвкаво мнозинство крие известни рискове. Виждате, че при определени ситуации правителството разчита на различни парламентарни групи. В този смисъл предсказуемостта и дългосрочната визия, които биха произтекли от едно политическо споразумение за съставяне на мнозинство в рамките на ЕНП, щеше да бъде по-добър вариант. Но волята на ГЕРБ беше друга. Сега очакванията са, че този избор е бил базиран върху някакъв конкретен анализ, който няма да попречи за провеждането на реформите.
На въпроса дали в Брюксел й задават често въпроса какво прави една националистическа партия като „Атака“ в това гъвкаво мнозинство, което управлява България евродепутатът отговаря: „Атака“ е партия, която не се ползва със симпатията на Европа. По простата причина, че на националистическите партии, особено на Балканите, не се гледа с добро око. Тези формации в ЕП изобщо не участваха в преговорите за избор на президент и външен министър на ЕС. Грубо казано, никой не ги слага в сметките при преговори и не разчита на тяхната подкрепа. Буди недоумение и фактът, че правителството на ГЕРБ разчита на „безусловната подкрепа“ на „Атака“, а е много по-сдържано по отношение на подкрепа от страна на „Синята коалиция“, в която влизат две партии – членки на ЕНП. Тоест има въпросителни. Но на този етап общественото доверие осигурява подкрепата и на Брюксел за правителството…….. Много често в България се изтъква опитът на Италия с националистическата партия на Фини. Но създаването на управляващата коалиция между Берлускони и Фини не беше безпроблемно. Освен това по отношение на демократичния път, който е извървяла, Италия е много преди България. Отношението към подобен тип партии със спорна визия по отношение на Европа е по-толерантно, отколкото към чисто националистическите партии на Балканите, при споменаването на които веднага изниква спомена за войни и конфликти. В ЕС битува схващането, че национализмът е „черна прокоба“ на Балканите и подобен род коалиции се считат за крайно опасни. У нас формално няма коалиция между ГЕРБ и „Атака“, но има подкрепа на националистическа партия за правителството. И всеки си задава логичния въпрос кое сближава една партия – член на ЕНП, с националистите, при положение че двете формации имат толкова големи различия по отношение на европейското членство на България и въобще на визията за евроатлантическа интеграция. Има известна несъвместимост, един вид брак по сметка, който всички наблюдават по какъв начин ще се развие. /БГНЕС