Boletus satanas юли — октомври
Много красива и богата на разнообразни багри гъба, но силно отровна Расте в окрайнините на широколистните гори и по поляните. Най-много се среща под хижа „Чавдар“—Стара планина, в местността „Бучкатото“ и „Каменни поляни“, Буновско. Намира се и в Лозенската планина, Витоша, в местността „Шумака“ и оттам към Мърчаево и из всичките други наши планини.
Шапката й е издута, дебела, месеста, със сивобял цвят и понякога кафе-никавобял или пък с бледозеленикав оттенък. Белезникавото й месо, щом се разчупи, променя цвета си и става виолетовосиньо, а после почернява. Тръбичките под шапката са кафявочервени, а между ръба на шапката и споро-носните тръбички има един тънък пръстен с по-светло жълтолимонен цвят. Пънчето в горния си край е по-тънко и жълто, а отдолу доста издуто с тъмночервен цвят и намрежено с фини червени нишки. Миризмата е приятна.
Силно отровна гъба. Смесва се със съмнителната огнената манатарка (Boletus luridus).