Винаги е възможно да настъпят моменти, в които е необходимо повече време на брокера, за да обслужи („покрие“) конкурентоспособен партньор по дадена сделка. В такива периоди цената на равновесие на пазара може да се промени.
Поради това за някои лица (институти) се оказва изгодно да запълват тази пазарна ниша. Те остават на пазара, като непрекъснато предлагат ценни книжа, които инвеститорите искат да продадат, и други, които инвеститорите искат да закупят. На практика те осигуряват непрекъснато котиране на ценни книжа. Тези лица или институти действат като дилъри. Те търгуват с ценни книжа от свое име и Следователно, дилърите се отличават от брокерите по това, че » са страна по сделки с ценни книжа; » използват капитал, за да срещнат продавача с купувача;
» поемат риска от изменение на цените на ценните книжа, които държат при себе си;
» доходите им (за разлика от тези на брокерите) се формират не от комисионни за посредничество, а от реализацията на сделките с ценни книжа. Икономическата цел на дилъра е да получава доход от разликата между постъпленията и плащанията пс сключваните от него сделки.
Източник на доход на дилъра са разликите в курсовете, по които продава и курсовете, по които купува ценните книжа.
Стремежът на дилъра е да котира цената, по която купува, по-ниско от цената, по която продава ценните книжа.
Пазарите от дилърски тип имат важно място във вторичната търговия с ценни книжа:
– Повечето от ценните книжа се купуват и продават на пазари, на които участват
дилъри. На тях се сключват сделки с правителствени облигации, облигации на фирми,
акции ит.н.
– Дилърските пазари обхващат по-голямата част пазарите „на гише“.
– Обикновено всеки дилър търгува с определен вид ценни книжа. Контактът се установява или по телефона, или чрез компютърна връзка. Посоченото обособяване на три типа пазари, на които се сключват сделки с ценни книжа, не се среща в чист вид. Но като разглеждаме всеки поотделно, можем да установим различните начини за свързване на страните по сделките за покупко-продажба на ценни книжа на вторичния пазар. Причините за предпочитанията към един от тях се обуславят от обема информация, която потенциалните страни по сделките притежават, и съответните » разходи по тези сделки. На практика пазарите от трите типа се преплитат. Така например, дори на една и съща фондова борса могат да съществуват и трите едновременно. Такъв е случаят с Ню-Йоркската фондова борса, на която т.нар. специалисти, определени да действат като аукционатори, котират също така и курсове „купува“ и „продава“, т.е. функционират в качеството си на дилъри. По тази причина Нюйоркската фондова борса може да бъде определена като нещо средно между пазар на дилъри и аукционен тип пазар.
Няколко типа пазари на ценни книжа функционират и на Амстердамеката фондова борса. И тук, за да формират курса на акционния пазар, специалистите прилагат познатия механизъм – подреждане на поръчките за покупка с поръчките за продажба. Наред с традиционния аукционен пазар действа и пазар, на който сделките са без задължителни комисионни, тъй като се сключват между професионалисти – без посредничество. По-съществено е, че организационната структура на пазара на ценни книжа (наличието на брокери, дилъри или аукционатори) както и нейните технологични решения (телеграфна връзка, компютърни терминали, монитори за представяне на котировките подчинена на една цел. Тя се изразява в следното: доколкото икономически това е възможно цените по сделките да се поддържат по-близо до верните, истинските, реално съществуващите, но неизвестни цени на равновесие.