Много автори са правили опити да изледват и напишат историята на Връзки с обществеността. В някои книги те се описват подробно, като се проследява зараждането на отделни техни прояви още в древността. Отделни изследователи смятат, че в ранната епоха на феодализма и по-късно е имало хора, които се занимавали с тези специфични дейности. В средните векове например в организацията на гилдиите някои хора са изпълнявали функции, които в известен смисъл се доближават до отделни елементи на тази дейност.
Връзки с обществеността утвърждават и разширяват дейността си сравнително много по-късно – едва след индустриалната ревалюция и особено през етапа на концентрацията и централизацията на капитали в промишлеността и търговията в САЩ. Крупните американски фирми – обединения, корпорации, концерни, картели и други, наемали образовани младежи, специализирали се в разработването на рекламни средства и в организирането на рекламни и пропагандни акции. За предмет на рекламата тези специалисти са използвали главно стоките и услугите, изтъквайки предимно технологиите на производството, начините на разпределение, транспортиране, пласиране и предоставяне. По това време отношението към работническите злополуки и стачките е било частно дело, с което се занимавали само отделните компании. Във връзка с тези събития тяхната политика не се е ръководила от мнението и настроението на американското общество. С появата на публичния фронт на големия американски журналист Айви Ли нещата на обществената сцена започват коренно да се променят.
Ли завършва Пристънския университет и започва работа като журналист. В началото на века каменовъглените мини на САЩ били разтърсвани от работнически вълнения и стачки. На журналиста Ли била възложена задачата да подобри отношенията между работодателите, от една страна, и обществеността, информирана от печата, от друга страна.
По време на миньорската стачка, проведена през 1906 г., Ли изпратил до редакциите на вестниците своята знаменита декларация за принципите, от които той се е ръководел. В нея се казвало: “Ние не сме тайна пресагенция. Цялата наша работа се извършва наяве. Ние също не сме рекламна агенция… Накратко нашият план е откровено и открито, от името на концерните и обществените институции, да предоставяме на печата и обществените институции, да предоставяме на печата и обществеността на САЩ своевременна и точна информация относно теми, които са интересни и ценни, за да станат достояние на обществеността”. През време на стачката Ли превърнал идеята си в конкретни дела. Ли е първият сътрудник на мощна компания, който започва масово да използва и раздава материали на вестници и списания за дейността й. Опитът на Ли излиза извън границите на САЩ и широко се разпространява във Вeликобритания, Франция, Италия, Испания и други страни. Много специалисти от развиващите се страни усърдно проучват опита на Айви Ли, търсейки условия и възможности да го приложат в своята практика, като се съобразяват с особеностите на икономсоциалната среда, в която те живеят. Постиженията на Ли го поставят на първо място, основоположник, теоретик и практик в създаването и развитието на Връзки с обществеността. Те обединяват средства и форми, които използват за осъществяване на двустранна информационна връзка между материалната сфера, от една страна и обществеността, от друга страна, протичаща в рамката на националните граници и извън тях.
В периода между двете световни войни се разработват редици методи за информиране на обшествеността, които и сега се прилагат в практиката. След Втората световна война се създават благоприятни условия за развитието на дейността Връзки с обществеността. Сега те се използват многостранно както от частните компании, националните и транснационалните конгломерати, така и от държавните учреждения, благотворителните организации и други, с цел да се установи и поддържа взаимно разбирателство и обществеността като цяло или с нейни отделни съставни целеви групи.
От специализираната литература са известни много видове Връзки с обществеността, отличаващи се помежду си по различни признаци. Това богато разнообразие на техните видове се дължи преди всичко на стремежа, не само да се разкрие ролята и значението им, но и да се представят като много полезни, безусловно необходими и заемащи важно място в икономическата политика на всяко предприятие.