Всички зелени растения имат нужда от светлината като енергиен източник за изграждане на собствени органични вещества. Тя им е особено необходима за асимилиране (получаване на собствени за организма вещества от чужди) на въглероден двуокис от въздуха за изграждане на въглехидрати, при което са необходими още вода и хлорофил. Светлината дава възможност на зелените растения да се развиват и да растат. Тя оказва влияние върху растежа на растенията по два начи на: в денонощието и през годината се сменят както интензивността на светлината, така и продължителността на действието й (количеството светлина = на интензивността на светлината х дължината на деня). Тези промени на естествената светлина в продължение на една година са значителни в нашата умерена климатична зона, а с приближаването до еква гора те намаляват. Освен това тук периодът на най-слабата светлинна интензивност съвпада с най-късия ден. Затова у нас през зимата светлината, която се използва, е в по-малко количество. Тъй като всички наши стайни растения произхождат от по-южни области с равномерно разпределение на светлина та, през зимата дневната светлина не е достатъчна за постигане на оптимален растеж. Растенията, произхождащи от тро пич ни и субтропични гори, понасят това състояние по-добре (например срещащите се в полумракана девствената гора селагинела, хлорофитум, семейно щастие, бегония), отколкото типичните светлолюбиви растения на степите — тлъстиговите и кактусите, които страдат от липса на светлина. Следователно у нас светлината през зимата достига своя минимум в здравето на растенията. Това може да се избегне по два начина: или да се намалят другите фактори на растеж (топлина, влажност и хранителни вещества) и растенията да преминат към принудителен покой, или да се увеличи светлинният фактор чрез допълнително осветление.
Както във всеки организъм, така и при растенията процесите на изграждане (асимилация) и разграждане (дишане — получаване на енергия) протичат едновременно. Състоянието, при което се изравняват изграждането и разграждането на веществата, се означава като компенсационна точка. То зависи от светлината, но се влияе значително и от другите фактори на растеж. Растенията могат да асимилират и при много слаба интензивност на светлината. Растежът обаче е възможен едва тогава, когато растението произвежда повече, отколкото изразходва. За нормалното си развитие през годината някои растения, като рицарската звезда, амарилиса (кливията), се нуждаят от покой. През този период те трябва да бъдат сухи и да не се прилага къртене и скубане на корени и стебла. Нашите листни декоративни растения не прекарват на естествените си местообитания ясно изразен период на покой. Значи те се нуждаят, между другото, и от съответно количество светлина. Въпреки че най-често става дума за сенколюбиви или полусенколюбиви растения, светлината обикновено е повече, отколкото предполагаме. Тя е повече и от количеството, което растенията получават през зимата като дневна светлина. За да се постигнат средни асимилационни стойности, в зависимост от растителния вид са необходими 1000 до 5000 лукса (луксът е мярка за силата на осветление; един лукс се получава тогава, когато светлинният поток от един лумен пада перпендикулярно върху повърхност от един квадратен метър). Оптимумът при светлолюбивите растения е значително по-висок (10 000 до 20 000 лукса). Според досегашния опит за повечето наши стайни растения е достатъчно сила на осветление от 500 до 1000 лукса. Трябва обаче да споменем, че изискванията за светлина в отделните групи сенколюбиви и светлолюбиви растения са много силно диференцирани според вида. Филодендрон. фикус и цизус могат да издържат дълго време на значително по-слаба сила на осветление (около 200 лукса). Въпреки това изискването за по-висока сила на осветление е основателно, тъй като при отглеждането на растенията не се ограничаваме само с определен брой видове, а и споменатите стойности са далече под оптимума на повечето видове растения.
С помощта на светломер за фотоцели може да добием представа за осветлението на едно определено пространство. По този начин обаче не се получават стойности в луксове. Затова е необходим луксомер. За сравнение с посочените стойности ще бъдат приведени резултатите от някои измервания (по Кендлер). Преобладаваха следните стойности за сила на осветлението: през априлски ден, по обяд, при слабо заобла-чаване навън — 20 000 лукса; по същото време при ориентиран на югоизток прозорец — 3600 лукса; през мрачен ноемврийски ден навън — 385 лукса; по същото време на югоизточен прозорец — 105 лукса.
Осветлението в една стая зависи не само от изложението й, но и от размерите, от големината на прозорците. В непосредствена близост до прозореца то е по-слабо, поради това че стъклото абсорбира част от лъчите (ултравиолетовите). Прозорците, които са разположени на южната, източната и западната страна на сградата, са по-силно осветени особенно когато се прилага кърти чисти извозва и в зависимост от времето и годишния сезон светлината е по-силно диференцирана, отколкото на северната страна. Това е особено важно за топлинния режим на прозорците градини и трябва да се съблюдава при техническото им съоръжаване. От прозорците към вътрешността на помещението силата на осветлението намалява много (с квадрата на отдалечаването). Растенията в стаята извън обсега на прозореца могат да бъдат подредени, без за това да е предвидено допълнително осветление, ако за целта потърсим най-добре осветеното място. В помещения, които не са много големи и са с южно изложение, повърхностите на стените, намиращи се срещу прозорците, са много добре осветени (особено когато слънцето е ниско). Те дори са за предпочитане в сравнение с южния прозорец, тъй като има опасност растенията да се повредят от изгаряне. Страничните стени в помещенията, в които влиза слънчева светлина, могат да бъдат използвани като евентуални места за отглеждане на растения. Независимо от изложението външните стени или подпорите в съседство с прозореца получават най-малко светлина и затова не са пригодени за поставяне на цветя. В помещения със северно изложение естествената светлина е достатъчна само близо до прозорците, и то за сенколюбивите растения.
С допълнителното осветление може значително да се подобрят условията за живот на растенията и изборът на място за отглеждането им няма да зависи от дневната светлина. Изкуственото осветление, добре допълващо дневната светлина, трябва да има сила на осветление от около 500 лукса. В помещение без прозорци или в тези части на стаята, които са слабо осветени от дневна светлина, трябва, разбира се, в непосредствена близост до растенията да бъдат осигурени 800 до 1000 лукса. Това отговаря на инсталация от около 200—250 вата на квадратен метър на средно разстояние 1,5—2 метра над растенията.
Растенията не се нуждаят само от определено количество светлина, но и от определени качества на светлината. Извест но е, че светлината на слънцето и на изкуствените светлинни източници е съставена от светлинни потоци с различна дължина на вълните. Интензивни изследвания показаха, че по време на различните фази на развитие растенията се нуждаят от светлина само с определена дължина на вълната. Всички растения се нуждаят от един и същ диапазон на спектъра. Оранжево-червената светлина притежава особено значение за асимилацията и за цялостното вегетативно развитие на растенията (изграждане на растителния организъм). Установено е, че дължина на вълната от 620 до 660 нанометра (един на нометър е равен на 0,000 001 милиметра) стимулира развитието на листата, при което светлина с дължина на вълната от 660 нанометра има благоприятно въздействие. При по-възрастните растения тази дължина на вълната не достига вече за по-нататъшното им развитие. Необходима е светлина с къса вълна особено за образуване на цветовете. За тази цел най благоприятният диапазон е при дължина на вълната 410 на нометра (400—450). Съотношението мужду синя и червена светлина трябва да бъде около 1:5. При допълнителното осветление и преди всичко при изкуственото осветление за декоративни растения, които трябва да растат и да цъфтят, е необходимо да се предвидят светлинни източници със споменатата вече дължина на вълната. Затова са пригодени определени типове и комбинации от луминесцентни лампи. Ако се използват обикновени електрически крушки, достигането на необходимата сила на осветление ще е свързано с отделяне на много топлина, което може да доведе до изгаряне на растенията. Изкуственото осветяване на растенията, особено в прозорците градини, се препоръчва и по друга причина. Хората, които обикновено работят през деня, могат да се наслаждават предимно вечер на своето жилище. Те ще възприемат много по-добре красотата на растенията, когато с помощта на осветлението тези декоративни елементи се включат в цялостното оформление на помещението. Ако не са осветени, те ще потънат в полумрака на прозореца.
Източникът на осветление трябва да бъде съобразен със способността на растенията да се обръщат към светлината. Те ориентират сгьблото и листата си към светлината (положителен фототропизъм). В оранжериите, както и в природата, това може да става във всички посоки. Растенията в прозорците градини получават светлина най-често странично или косо отгоре. Затова и листата заемат съответно положение и най-често обръщат долната си страна към стаята. Безсмислено е да се въртят растенията все отново с „лицето си“ към стаята. То ва води до опадане на листата и до деформиране на растенията. Изкуствената светлина не трябва много да се отличава от дневната и може много слабо да коригира фотопериодизма. Луминесцентните лампи трябва да се поставят в горната и в долната част на прозореца градина, но встрани от растенията.
Както вече беше споменато, съществуват тесни взаимоотношения между светлинния и температурния фактор. Достатъчно светлина е необходима особено в помещения с висока и постоянна температура. Топлината от хидроизолацията засилва физиологичните процеси, така че при липса на съответно количество светлина може да се стигне до нарушаване на растежа, особено до етиолиране на летораслите.
Обилната светлина също може да доведе до повреждане на растенията. При интензивно огряване от слънцето въздухът зад стъклата на прозореца с цветя силно се нагрява (парников ефект) и части от растенията или целите растения започват да изсъхват. Затова прозорците градини с източно, южно или западно изложение трябва да са снабдени с устройства за засенчване и проветряване. Засенчването трябва да бъде от външната страна на прозореца. Ако то е от вътрешната страна па стъклото, слънчевите лъчи няма да огряват растенията, но на загряването от топлинните лъчи не може да се попречи. Някои растения реагират различно по отношение на дължината на деня, когато образуват цветове. Всички свързани с това въпроси се означават като фотопериодизъм. Съществуват следните растения: растения на късия тъмен къртичен ден ден, на дългия ден и неутрални спрямо деня растения. Първите цъфтят само тогава, когато не е преминала определената за тях дължина на деня (критична дължина на деня), като например 12 часа при коледната звезда и каланхоето, 13 часа при някои хибриди на бетонните и 14 часа при хризантемите и исусовия венец. Ако тези растения по време на второто полугодие не се за тъмняват изкуствено и по този начин не се поставят под въздействието на късия ден, те могат да цъфтят едва през първата половина на годината, т.е. през зимата. Ако имаме такива растения в нашия прозорец градина, трябва да внимаваме чрез осветяването на стаята или чрез допълнителното осветление да не се създадат условия на дългия ден и по този начин да се попречи на цъфтежа. Противоположни на тези са растенията на дългия ден. Тук се отнасят фуксиите и едногодишните растения, а от стайните растения — стефанотисът. Растенията, които са неутрални към дължината на деня, са индиферентни и могат да цъфтят през цялата година според времето за размножаване. Това са например сейнтполиите и стайната иглика. Голяма част от нашите стайни декоративни листни растения цъфтят много рядко при особено благоприятни условия или цветовете им са много незабележими. За нас фотопериодичните взаимоотношения при тях имат подчинена роля. Дори може да се приеме, че постоянното осветяване например в прозорците градини в предприятията е напълно възможно. Тъмният период би бил също предимство за тези растения, тъй като това отговаря на условията за живот в природата. Според някои данни най-благоприятната продължителност на дневния светлинен период при тези растения трае различно. Тя достига от 14 до 19 часа.
Заедно с тези многообразни физиологични влияния светлината въздейства и върху външния вид на растението. При липса на светлина се образуват дълги и тънки издънки с големи разстояния между листата. Дръжките на листата са удължени, а самите листа остават малки. При това се образува малко хлорофил, поради което растенията придобиват светлозелен и белезникав вид. За разлика от тях интензивно осветените растения са с по-нисък ръст и са по-ярко обагрени.