Разпространение. Среща се из блатистите, мочурливите и торфените места до 2000 м н. в. главно в Южна България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 30 см безлистно стъбло и дълго, пълзящо, членесто коренище. Листата са сочни, триделни, обратно яйцевидни, с дълги дръжки, които в основата си са разширени във влагалище. Отгоре са по-тъмнозелени. Цветовете са бели или розови, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е петделна с петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка с 6—8 жълтеникави, лъскави, яйцевидни семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Листата с малка част от дръжките, брани през време на цъфтежа, през май—юли (самото събиране да става с ножици, защото при късане се отскубва цялото растение). Събират се добре развилите се листа. Сушат се бързо на сянка или в сушилня до 40°С. Бавното сушене води до почерняването им. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус.