Лечителят може да изпрати прана върху болни, намиращи се практически на неограничено разстояние от него. Обикновено това се прави след предварителна уговорка с лекувания, който застава в отпуснато, „приемащо“ състояние. Той изгражда у себе си чувство за очакване и получаване на „пратките“ на прана. Приемащият се приготвя за нея и с това се настройва на честотата на трептене на изпращанията.
В определеното време (а може и без да е определен часът) лечителят изпраща чрез мисълта си праната, която светкавично преминава пространството и влиза по предназначение у приемащия я човек.
Праната е невидима и се движи в пространството по подобие на радиовълните. Тя минава през всякакви препятствия и търси лицето, за което е предназначена. С оглед на това е необходимо лечителят да изгради ясен умствен образ на човека, комуто ще я праща, и да го задържи в ума си известно време. Тогава се усеща една близост, реално присъствие, което показва, че е установена телепатична връзка, и изпращането може да започне.
Чувството за близост, свидетелстващо’за установения контакт, лесно се изработва с малко практика. В отделни случаи то се удава още от първия опит.
Процедурата на изпращане на прана на разстояние е следната: след осъществяването на телепатичната връзка казвате мислено на болния: „Изпращам ти запас от жизнена сила, която ще те ободри и излекува.“ Текстът може да не е абсолютно същият, а друг подобен, какъвто си изберете, и чувствате, че е убедителен. След това виждате мислено как праната напуска ума ви с всяко издишване и прекосява пространството, стига до болния и го лекува. Дишането е ритмично, по описания по-горе начин.
Ако праната мислено се оцвети с цвят по преценка на лечителя, ефектът се усилва, лечението се извършва по-резултатно и по-бързо.
Колко пъти дневно и колко дни да провеждате изпращане на прана, се определя от конкретния случай. Обикновено се прави по веднъж поне седем дни, но може да се промени в зависимост от болестта, и получаваните резултати от първите няколко сеанса.